Откъс

  Из Глава 3- И ще полетим!- Не, ти не пожела да вземем коне…- Ти виждала ли си ме близо до конете! Най много така да се изплашат, че да паднеш на дебелия си врат и да го счупиш. Хайде на небето.  - Не – скръсти ръце тя. - Така ли?Мястото беше разкаляно и без стръкче трева, бяха напуснали града пред учудения поглед на Руби.   - Ето, падаш в калта…. И после ще пищиш: "Огняне, къде има вода"… - започна да я бута той – Ето…Тя залитна няколко пъти, като я държеше и като реши, че няма друг изход го обви с крака. Той не очакваше и залитна, като самия той стъпи в калта, тя се наведе и му плисна една буца в лицето, като едва си поемаше въздух от смях. - Ужасен си! Ужасен – последното каза на срички.-  Нали ти се ходи? Виж, колко прекрасен разклонен път, а ако завали ще стане още по-прекрасно… Ето, падаш, падаш… - А ти сега съвсем ще почернееш, черни драконе…Руби само поклати глава: - Така ли мислите да се държите през целия път? - Не, сега ще я заведа на едно място с вода – той я грабна и полетяхаРуби подбели очи и ги последва.След доста време прекарано в миене и търкане, те отлетяха към една от бърлогите на Огнян, издигаща се над водната повърхност. Тази пещера се хареса повече на Раела, имаше някаква подредба, имаше си даже килим на пода, а на една от сетне бяха отрупани с книги. Тя се усмихна, тук смътно й приличаше на нещо, което беше виждала. - Какво има? Не ти ли харесва?- О, хубаво е, но… нещата са крадени! - Не са!Двете го погледнаха укорително: - Не всички! Някой ги намерих в морето… - Плувал си? – очите на Руби добиха познатото им вече учудване. - Но ти си огнен дракон… - Е, случвало ми се е, но не видях ни един воден дракон… - Чудя се, дали те не са измислица… - За хората и ти си измислица, Руби….Раела леко докосна книгите и взе една внимателно, сякаш бяха живи същества. Изглеждаха толкова крехки. Сигурно бяха на стотици години и магията, която ги пазеше си отиваше. Раела я усещаше без да мога да обясня как. Тя отвори едната и там намери една рисунка на три жени, сплели ръцете си, едната имаше руси коси, другата червена, а третата – черна. Тя се вееха нагоре като плащовете над тях. Роклите им бяха бели и също се вееха, като почти закриваха лицата им. Отдолу бяха имената им. - Затова са ме кръстили това… - Е, нали го пишеше на одеялото – подмина я той и зарови в един сандък. - Пише, че всяка е имала по девет черни дракона. - Да, според легендата те спасили земята ни от тъмните сили. - Тъмните сили? - Нашествениците, тези , които ни нападат и сега. - Сега  – замисли се тя – после свали поглед към книгата -  девет! Аз едва се оправям с един.  - Чух те – провикна се Огнян - Е, не знам дали ще си намериш други, но като него едва ли ще намериш – обърна поглед към него той – последният черен дракон, за който чух го уби неговата жрица – изпусна се тя.Огнян изпусна това, което държеше. После се обърна и отлетя. - Чакай – извика тя и погледна бясно към Руби. - Аз.. не исках… мислех, че знае… - Какво е това? – вдигна от пода меката материя тя. Бяла и лека, тя галеше ръката й. - Рокля на жрица – обясни Руби и се загледа в звездите. Раела я притисна към себе си. - Защо го е убила? - Е, не буквално. Това е невъзможно… - Не мисля, че той знае и това! – кресна й тя. - Дори странстващите го знаят! Историята лети навред, повелителката му довела до гибелта му. На черен дракон! Един от последните! И как да го опази, как да го напътства, как да го повелява..Тя стисна по-здраво коприната, но нежната материя не й отвърна нищо в отговор.
Гери Йо