Една никаква история

1.

Ще напиша тази история – ако изобщо се стигне до написването й – само за да се оправдая. Не само. Също и за да се отърва от нея и от натрапчивия навик, който ми се появи напоследък, да си я разказвам на ум, докато вървя по улицата. Понякога изпадам в странно състояние – мислите ми се излюпват напълно оформени, във вид на изречения с главна буква в началото и с точка в края. Когато знакът е въпросителен или удивителен, произнасям изреченията на глас и стряскам минувачите. Понякога имам толкова много въпросителни и удивителни мисли, че допирам мобилния до ухото си и така имам алиби да обсъждам на висок тон онова, което ми говори отвътре.

Ето че започнах с оправданията още преди да съм започнала тази история, за която става дума. Имам подозрението, че може би съм леко луда и значи също имам нужда от помощ. Това не ме освобождава от желанието да помагам на други хора, но напоследък се опитвам да потискам това желание. Но щом изобщо имам такова желание, значи съм добър човек.

Аз не съм много добър човек.

Когато мислите ми се изсипват така оформени като кубчета лед, те често са противоречиви. Имам по няколко гледни точки за всичко. Все едно мислите ми принадлежат на някое насекомо с фасетни очи, и всяка фасета вижда същото нещо независимо от другите фасети, от различен ъгъл.

Историята, която ме безпокои, не е правилна, защото има начало и край, но между тях не се е състояло нищо и е трудно да бъде построен разказ по правилата, защото ще се получи само черупка от разказ. Нещо като кутийка, в която е можело да има подарък, но е празна и сигурно затова се чувствам толкова разочарована.

Защото аз постъпих правилно, а не се чувствам доволна.



2.

Боян ми се обади в много неудобно време. Бяхме с любовника ми в леглото и не знам какво точно сме правили в този момент. Пристрастена съм към начина, по който светът се отдалечава и става пренебрежимо малък в мига, в който с доволна въздишка легна върху любимото топло тяло на този мъж. Затова телефонът изпищя неприятно и се наложи да премигна няколко пъти и да се съсредоточа, преди да успея да погледна дисплея ясно. Непознат номер.

- Ало, с кого говоря?

- Кого търсите?

3.

Няма никакъв начин да разкажа цялата история, защото усещам как подробностите ме засипват, а аз не искам да се занимавам с тях. Влизат ми под ноктите, под яката, хлъзгат се между бельото и кожата ми. Тази работа придобива една неприятна интимност, която не би трябвало да се допуска. Мислите ми изглеждат като твърди скални форми от пясъчник, пастелни, но категорични, а когато ги докосна с езика си, се разпадат и се виждам отдалеч, безпомощно издигната на върха на пясъчна дюна и всеки опит да разказвам подред, се превръща в пропадане през глава. Уста, пълна с пясък.

Добре, запознах се с Боян след поредица уговорки, с които аз се съгласявах и после пак аз отхвърлях или отлагах с надеждата да се откаже; но неговата мека настоятелност накрая ме надви. Отидох на срещата, без да съм решила да го срещам, просто беше 1 часа и аз бях там и той също беше там, денят беше слънчев и ние пихме кафе. Беше малко не като наистина, а като кадър от филм, през който минаваш, докато сменяш каналите на телевизора – случка от живота на непознати хора, която не те засяга.

Какво искаше той от мене и защо беше открил телефонния ми номер? Звучи претенциозно и дори ми е неудобно да го пиша, имам чувство, че това ще замърси историята ми. Мисля, че ще е вярно и достатъчно да кажа, че той ми се представи като познат на мои познати, попадна на мен случайно и беше все едно дали съм аз или някой друг там, в този ден на тази маса срещу него в кафенето, защото той наистина имаше нужда да разговаря с някого. Може би това, че някой го вижда и отговаря на въпросите му или пък простият факт, че преди да стане плати не едно, а две кафета, беше доказателство, че той е там и съществува. Мисля, че той търсеше точно такова доказателство и внимателният ми поглед и смешният ми глас и косата ми с точно този цвят и чантата, която преобърнах върху съседния стол в търсене на не помня вече какво бяха за него потвърждение, че е. Просто че е. Като спомагателния глагол.

Трето лице единствено число. Боян.

Но всичко това са оправдания.

4.

Не искам да бавя нещата. Не е нужно да създавам очакване за някаква предстояща случка, защото би било фалшиво. Видяхме се още веднъж с Боян, в едно запуснато заведение със следи от стара слава. По стените имаше картини от местен художник, абстракции, напомнящи за суровите вътрешни органи на неизвестно топлокръвно. Помещението беше приземно, покривката с дупки от цигари, а лицето на Боян – някак прозрачно, восъчно, жълтеникаво и нежно. Косата му беше мръсна и това ме обиди. Макар че сме връстници, помислих си колко несправедливо челото му е гладко, без никакви бръчици, някак синтетично; а моето е с три водоравни дълбоки бръчки и две вертикални между веждите. Ръцете му трепереха силно и лъжичката звънна върху чинийката, до чашата чай.

Докато разглеждах това влажно чело и пусках притеснени шеги, той ми разказа, че е наркоман още от училище, прехвалената елитна гимназия, бивша съпруга – наркоманка, дете, което не е виждал от година, лечения, лечебници, лекари, майка и баща, изобщо не го слушах. Не, слушах го внимателно, със съчувствие и нежелание, с вътрешен протест – защо на мене, с какво го предизвиках, не мога да помогна, не искам да знам нищо, не искам никого да спасявам.

После, като акт на законна самозащита, забравих всичко. Ако наистина е необходимо, ще се съсредоточа и сигурно ще мога да повторя точните му думи, а те бяха много. Мога да повторя и точните ми думи, с които уплашено разказах за случката на моя любовник, любим, любими, спаси ме, имам нужда от помощ. Облекчението, с което чух и приех, остави го този, ако ти се обади, кажи му че не си ти, че си емигрирала, че вече живееш на друг континент и няма да се върнеш.

После вървях по улицата и постепенно започна да се стъмнява.

Влязох в един магазин за един лев и купих пакет кибрит. Десет кибрита.

После не вдигах телефона и не отговарях на мейлите.

5.

После не се случи нищо. Всички герои от историята са живи и здрави, и не съм чувала нищо за наркоманите измежду тях, което е равносилно на живи и здрави, защото когато не знаеш нищо за някого, имаш свободата да си го представиш както предпочиташ, и аз си го представям, Боян, спокоен, с измита и лъскава коса.

С настоящото го махам от мислите си.

И не знам още ли ми е тъжно.