Това е от онези дъждове,
които първо чуваш – по листата,
по тънките им нежни гърбове,
и тяхното потръпване приятно.
А после ароматът. На липи,
по-гъст и два, и три пъти по-сочен.
И чувството, че всичко се топи,
че нещо важно всеки миг ще почне.
Един момент, напрегнат, натежал -
за да узреят капките до блясък.
Маестро, дъжд! Градът въздъхва цял,
вали, вали, вали, и те отнася…
Published on June 13, 2011 02:18