Да се завърнеш…

омайващ двоен опус

по мотиви от Димчо Дебелянов

Мария

Да се завърнеш в бащината къща,

където нетът кекав е и гасне,

и тихи пазви чатърка разгръща

да прелъсти перверзни и нещастни.

Кат бреме хвърлил мярката и такта,

що безутешни дни ти завещаха

да включиш с пръсти трескави контакта,

и ника да напишеш с радост плаха.

Да си припомниш паса и акаунта.

Да си представиш ароматно рамо,

железни гащи, медицинска манта,

овчица кротка, или просто мама…

Със някоя развратна непозната

да се топиш от горест безутешна.

С една ръка да пишеш в тишината,

а с другата да правиш друго нещо.

Ела у нас, бъди със мене всякак,

домът ми празен е, чаршафът чист.

О, скрити вопли на наивник някой,

до късни доби бъбрил със Азис…

—

ТТ

Да се завърнеш в бащината къща,

когато лампите във хоремага гаснат,

и ври душата, моли да повръща,

и всичко видиш двойно, и неясно.

Набързо хвърлил фаса си на двора,

добре че туй го твойте не видяха,

ти с плахи стъпки се събуваш в хола –

зер гостенин под родната си стряха.

Да те пресрещне тъщата на прага,

да сетиш тръпки от вида и само,

да кимнеш благо, както се полага,

нефелно да джомолиш: мамо, мамо…

Смирено клюмнал, хванат за стената –

добре поне че има таз заслона,

на мислите си хлътнал в мрачината,

впил морен поглед в дъртата кокона:

аз дойдох да положа мирно задник,

зер вино пийнах, само половина…

О, клетнико, о, ти – многострадалник,

със думи спомнил майка и роднина!

—

Мария и ТТ, 28.12.2007

Намерих си тази смешка ето тук