След

 

Градът те е изпил. И те прикрива.

Присмива ми се. Бялата ти риза -

облечена на друг (не му отива),

там други друг с походката ти слиза…

Градът е пълен с късчета от тебе.

Но аз ще трябва вече да си мисля,

през времето, което ще последва,

без думите, които съм ти писала.