нощта е тиха като бебе

В леглото сгушена, нощта
си мисли мъркащи неща,
кротува си съвсем самичка.
Над нея – мигащи звездички.
Щурци, трева, светулки дребни…
Нощта е тиха като бебе,
във меки пелени от мрак.
Тя диша бавно. Бутва с крак

една заспала пеперуда.

Притихва – не, не се събуди.

На стрък трева я залюлява.

Нощта така се заиграва,

че без да иска се разсънва.

А после на небето звънва

като изпусната стотинка

и слънцето…