Годината на Демона – часът настъпва бавно, готово ли е острието ти?

ИК СиелаПреводач: Мирела Стефанова
Една от тези поредици, които надграждат и една от малките, но шиноби твърдят: “Няма място, където вятърът не може да проникне”,  та Стив Байн прониква в душата и направи захват на читателя в мен и се  предадох. Но няма как авторовото ти описва как Марико прави саблен удар да не ми хареса, нее?(нее-е  тяхното нали, той си го е харесал, не знам дали в действително се ползва така често, но е сладко). По принцип не всички западни автори умеят да пишат добре за Япония, да не кажа малцина. Но Стив не е от тях, той залага целите си прекалено разнообразно. Умело смесва фентъзито, историческия жанр и кримитата, как го прави така успешно. Не зная, но сигурно  някоя нинджа тайна. Иначе пълна градация, в първия книга повече самураи, тук се появят и нинджи, с намек тяхното обучение да бъде разкрито в следващата книга, за което нямам търпение.Тук макар на главната героиня да са отделени по-малко страници, нейното обучени при Ямада сенсей беше описателно и чудесно. Но е отделно повече внимание на другите две истории, които съпровождат книгата в различен епохи, но с тънка нишка, която ги свързва, и един от тримата обединители на Япония Тайотоми Хидейоши се появява сред образите. Интересно пресъздаване на образа му, макар и малко рисково, но всеки автор сам си обрисува личностите, за които пише. Може би много от неговите читатели са посегнали на небезизвестния  „Тайко” на Ейджи Йошикава. Другото, с което приятно радва читателя е съдбата на Кайда, на което всяко момиче от антиуотиите ще ви се стори като мила ученичка в първи клас без умения. Тя е ама, гмуркачка, а за тази традиция дори аз не знаех, мислех си, че японците не са допускали жени на лодките си, но се оказа, че гмуркачки са само жени, обучавани от ранна възраст, а щом ме е изненадала някоя историческа подробност за Далечния Изток, авторът си го е бивало особено. Трите истории са особено интересни, фентъзи елемента е така мъничък, че на места граничи с една обикновена лудост, а полицейската работа и личността на Марико изпъкват на цялостната картина, самурайското мислене на Дайгоро и будното момиче от бедното село.Докато в първата част имаше някаква завършеност тук отвореният край говори за все повече действие и разбулени тайни и с нетърпение очакваме да пътуваме в епохите на Япония на кораба на авторовото повествование.Също много реален поглед върху самите нинджи и техния произход, много силна душевност на самураите. Дали може да стане по-интересно? Предизвиквам ви, г-н Байн.
Гери Йо