Навън – навътре в СБП

СБП означава Съюз на българските писатели.

През 2006 година ме поканиха да кандидатствам. От уважение към хората, които ми отправиха тази покана, написах молба, приложих книги, събрах препоръки.

Ама не ме приеха в Съюза. Един глас не ми стигнал при гласуването, а и имало доста кандидати на по над 80 години. Те, за разлика от мен, не можели да чакат.



Което потвърди убеждението ми, че човек не трябва да прави неща, които не му идват отвътре.

От тогава съм все по-сигурна, че нямам нужда от друга тежест освен собствените ми 62-3 килограма, и че не искам никой да говори от мое име, нито пък аз да изразявам други позиции, освен собствените си.

Пък и дали ще стана повече поет, като вляза в някой съюз… едва ли.

Така че, за момента, уважавам всички съюзи и сдружения, но предпочитам да не членувам в никой от тях.

Сигурна съм.



Звъни ми в понеделник, 16 май 2011, Гриша Трифонов – честито, преди 20 минути те приехме в Съюза.

- Ама аз не съм кандидатствала, не искам…

- Преразгледахме старите молби. Преди нали кандидатства? Тогава не те приехме, сега те приехме, от 260 човека – 25 са вътре, и ти си между тях.




То добре, ама аз… не искаммм.

Обаждам се на Гриша.

- Добър ден. Имам проблем. Много те уважавам, не искам да те огорча, но не искам да бъда в Съюза.

- Аз ходих, агитирах, говорих с хора, пък ти…

- Ами да беше говорил с мен първо. Каква е процедурата, без да правя скандали, съвсем тихо и спокойно?

- Няма процедура, аз ще им кажа, че не щеш.



На другия ден получавам запитване – Мария, спешно потвърди наистина ли си член на Сдружението на българските писатели? Ако това е вярно, има конфликт на интереси и становището на управителния съвет е да отпаднеш.

От къде да отпадна?! Какво сдружение, какъв съюз, какви везани пешкири за негрите в Житомир?!

Гриша казал, че може би съм в Сдружението, защото как можел да каже, че преди съм искала, а сега не искам.

И аз пък намерих на кого да се доверя да говори от мое име… И така,


Първо ме поканиха в съюза и не ме приеха; сега ме приемат насила и ще ме изхвърлят дисциплинарно, и то за нещо, което е пълна измислица.


А аз най-наивно си живея в Стара Загора и даже не знам какви работи стават с мене и с мойто име…

Най-вероятно – за мое добро.



Приятели! Другари! Братя!

Моля ви, не ми правете добро, преди да попитате искам ли го.

Обещавам и аз да не правя така с вас.

Благодаря предварително.



ПП „Трябва кураж, за да правиш това, което искаш, докато другите кроят планове за теб…" Джоузеф Кембъл

ППП Сега не знам член ли съм, кво съм…


?!


Ще ви държа в течение как ще продължи историята.



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on May 18, 2011 01:02
No comments have been added yet.


Мария Донева's Blog

Мария Донева
Мария Донева isn't a Goodreads Author (yet), but they do have a blog, so here are some recent posts imported from their feed.
Follow Мария Донева's blog with rss.