Вятърна въртележка

Не обичам да отказвам. Мога, но не ми е приятно.

Дето се вика, ако бях жена, все бременна щях да си ходя.

Не, сериозно, ако ненавиждам нещо, това е да отказвам на добрите и разумни желания на детето си и мисля, че всеки родител ще ме разбере.

А моят син обикновено иска смислени неща, и винаги е бил грижовен към околните.

Затова едно от най-тъжните неща за мен е било, когато се е налагало да му отказвам, и то по тъпи причини, например защото не съм имала пари за нещо.

Когато той беше на три години, живеехме в София, на „Цар Асен", близо до НДК, и всеки ден се разхождахме в района. Все така се случваше, че когато дребния е поискал да му купя въртележка от ей този дядо, все нямах пари.

А правото на игри е свещено право на всеки бозайник!

В неделя се сетих за това и с мислене и опити стигнах до истината, как се прави такава въртележчица. Много е лесно!

Трябват едно квадратче хартия, една карфица и една сламка, може и парченце гума за триене, за да се забие в карфицата и да я задържа да не пада.

  

И после вече можеш да си играеш с формата, материалите и цветовете и да си го усложняваш, но принципът е този.  И можеш да закрепиш въртележката на колелото си или до вратата, за да я върти вятърът при отваряне и затваряне, или в саксиите на терасата, или където си искаш – то си е твоя работа какво ще правиш

А при въртене издават весел звук!