Грозни есемеси

Тя самата думичка си грознее – есемес. Но сега имам предвид нещо друго.

От няколко месеца получавам на единия си телефон анонимни кратки съобщения с лоши думи в тях. През интернет ми ги изпращат.

Най-общо, някой ми казва, че съм лоша, бездарна и неморална.

Аз не мога да определя отношението си към тези есемеси само с една дума.

По-скоро ме забавляват, макар че са еднообразни и не е вложено кой знае какво творчество в тях, поне от литературна гледна точка.

От друга страна, има и лека погнуса, че вътре в милото ми телефонче с налепени лъскави пеперуди влизат мръсните мисли на някой явно нещастен и недоволен от живота си човек.

Но пък той е трайно привързан към мен и ми следи развитието, а верността и постоянството трябва да бъдат оценени. Или той, или тя, знам ли.

Понякога, като мине седмица без есемес „Проклета бъди" или пък "Бездарните ти писания са жалки", и аз започвам да се тревожа – какво става с моя анти-фен? Добре ли е? Да не му се е случило нещо? Да не би да ми изневерява и да пише гадости на друга?

Но после получавам „Кучките не могат да бъдат учители" и си отдъхвам.

Тези есемеси са приятна тема за разговор. Може да се предполага от кого са, да се прави разбор на поетиката, естетиката и психологията на възникването им.

Тезата на по-разумните ми приятели е, че трябва да се гордея, защото злобата и завистта са един вид измерител на постиженията на човека.

Аз обаче си имам други, по-шарени и сладки неща, на които да се радвам.

Мислите ли, че трябва да предприема нещо по въпроса с тези есемеси?