Седми април

Вървим си снощи с майка ми към къщи, и минаваме край няколко човека, които видимо също като нас излизат от театъра. Разпознавам в компанията една учителка по български от града. И тя ме познава. Казва ми:

- Мария?  Ти нали имаш една поема за зъба? Ето това е мъжът ми, той е зъболекар, ако я знаеш, ще му я кажеш ли? Седми април е, той има празник днес…

Кой би могъл да откаже на такава молба?! Изрецитирах им всичко веднага, на място, изразително и с чувство.

Празник е все пак!

Впрочем, хубаво, че човекът се случи зъболекар, а не гинеколог.