Португалското ми чудо

На 20 март Нева ми писа:

„Завчера седнах, поогледах се, извадих най-хубавата картичка, преписах ти адреса от тефтерчето, лепнах марка и взех да пиша. Писах, писах, изписах всичко до ръбчетата. Почетох книга, помислих, попих кафе. Станах, пъхнах картичката в джоба и взех да се оглеждам за красивите червени кутии, дето тук ги имат за пощенски – цилиндрични такива, топли. След половин час вървеж намерих. Бръкнах в джобето, картичката паднала. Ммм… Дано я вдигне някой досетлив и да я пъхне в някой червен цилиндър. Ако не, ще ти пратя друга. То и ако да, пак ще ти пратя друга… "

Вчера, на 30 март, си получих картичката!

Някой я е вдигнал от земята, носил я в ръка до червената пощенска кутия и я е пратил да дойде при мен.

Тук е мястото да ви кажа едно от стихотворенията на доктор Толев:

Във шубички и по елечета,

с ботушки и галоши -

гъмжило от добри човечета,

разбира се, и лоши.

По улиците плиска слънчице,

а зимата се бави.

Събирам радостта по зрънчице.

Тъй зимнина се прави!