Леля

Аз я чаках настървено,

с остри пръсти, с тънки нерви.

Дебнех всеки стрък зелено,

да го сдъвча, щом се мерне.

Будна цяла нощ оставах -

дойде ли, да я посрещна,

и на нея посвещавах

всяко по-щастливо нещо.

Явно тя се е смутила

и не е по тържествата.

Тихо заобиколила

през калта и през тревата.

Хванала се да работи -

първи ден и първа смяна,

и на пълни обороти,

даже два-три дни по-рано.

Днес на стълбите ме среща -

преспокойно, най-човешки.

Спирам. Гледам я насреща -

с най-обикновени дрешки,

с луковици във ръката,

с паяжини по ръкава.

Весела, съвсем позната,

мърлява една такава.

Ало, пролет! Аз очаквах

щъркел с алени фанфари!

Но… защо да й натяквам.

И какво да й се карам.

Тя по свой си път се движи,

не по церемониала.

И за другите се грижи,

другите облича в бяло.

Да почива не обича,

най-заета е в неделя.

И по всичко си прилича

със любимата ми леля.

Хванала си ново цвете,

носи и едно за мене.

Дай да разкопаем двете

двора, тук бодни зелено.

Тя показва, аз се уча.

Ще ми се да съм полезна!

И не знам как, но се случи -

нервността ми поизчезна.