Мръсницата пролет

Мръсницата пролет

отново ме кара да искам,

но без да ми каже какво.

Със пръстче в праха

ми пише загадъчни думи,

и вече не мога да спя,

а мисля за тях и гадая.

Запрята полите ми

и ме разсмива, когато

трябва да бъда съвсем достолепна и тежка.

Напива ме с дъжд

и ме кара да бъда различна

от вчера,

и вчера е вече далече.

Показва ми булчински рокли по всички дървета

и само със бременни булки ме среща, и пак ми се смее.

Разплаква ме вечер за блясък в очите мръсницата пролет

и всякак ме кара да искам да бъда щастлива.