Nikolay Nikolov's Blog: Velkom 2 Meine Welt... Meine!!! - Posts Tagged "проститутката"

/May 30, 2013 at 5:40pm/

- Какво е животът? – поиска да узнае Силата.
Мартин затвори очи.
- Животът е онова нещо – започна той, - което се разкрива пред очите ни още от първата жадна глътка въздух. Той тече във вените ни, движи се под краката ни и кипи от нашата уста. Животът е океан от буреносни чувства, който те залива и знаеш, че няма спасение.
- Какъв беше ти? – зададе втория си въпрос Силата.
- Художник! – отвърна без да се замисля Мартин. – Рисувах голи женски тела. Няма нищо по-красиво от гледката на невинно голо женско тяло. И картините ми се харесваха. Това беше важното за мен. Знаех, че сме дошли, за да оставим своята следа и най-големия грях, който бихме сторили е да го изживеем безцелно. Моето изкуство няма да изчезне. Част от душата ми вечно ще живее в моите картини и това ме кара да бъда горд, че съм живял на тази грешна земя.
- А какво искаш да знаеш? – попита Силата.
- Какво следва? – замисли се Мартин.
- Животът! – грейна Силата. – Всичко до тук беше урок, който всички изминавате. Сега ставате богове. Ще създавате нови светове, ще вдъхвате нови животи и ще избивате цели цивилизации.
- Моят свят ще бъде безгрешен! – усмихна се Мартин.
- Всички така казват! – ехна Силата. И всичко изчезна.

•

- Какво е животът? – поиска да узнае Силата.
- Кой пита? – сопна се Ивета.
- Всичко! – отвърна Силата. – Цялото сътворение.
- Чакай! – стресна се Ивета. – Помня... помня ножа и...
- Това свърши! – каза Силата. – Физическото ти тяло е мъртво.
- Я чакай! – Ивета повиши заядливо тона си. – Не знам кой си, но така няма да се разберем. Искам си живота обратно!
- Кой живот? – саркастично попита Силата.
- Моя шибан живот на шибана проститутка! – развика се Ивета. – Тъпия, долнопробен, лицемерен живот. Искам си парите обратно, искам си дрехите обратно, искам си колата обратно. Искам да се събуждам късно следобяд, да си лягам рано сутрин и да пия скъп алкохол.
- Тогава го създай този живот! – каза Силата. – Готова си да го направиш!
- Виж какво! – понижи малко тона си Ивета. – Или ме върни обратно, или се разкарай!
- Искаш ли да знаеш нещо? – попита Силата.
- Да! – отвърна Ивета. – Всъщност искам да знам защо едни хора тънат в пари и разкош, а други не могат да си купят чифт обувки?
- Защото така сте устроени! – отговори Силата. – Създали сте си свят, изграден върху пари. Най-отдолу сте работническата класа – онези, които изкарват пари, само за да се хранят и живеят. После са политиците – онези, които изкарват пари, за да мислят как да живеете вие. Над политиците са корпорациите – те решават дали ще пиете Кока Кола, дали ще се храните в Макдоналдс и въобще дали ще имате електричество. Почти на върха са банките – онези, които държат всички пари, а този, който държи парите, диктува на къде ще върви света. Най-отгоре на пирамидата е Окото. Всички сте в състояните да сринете тази пирамида, но не го правите. Харесва ви да живеете този живот – шепа хора да тънат в пари и разкош, а други да не могат да си купят чифт обувки.
Силата млъкна и всичко изчезна.

•

- Какво е животът? – поиска да узнае Силата.
- Мъртъв ли съм? – огледа се старецът.
- Не! – отвърна Силата. – Сега се раждаш.
Старецът затвори очи.
- Животът е смисъл – започна той. – Смисъл, който оправдава нашето съществуване. Смисълът да създадеш нов живот, да го отгледаш и да се грижиш за хората, които обичаш. Защото нищо не е по-важно от близките ти и нищо не е по-скъпо от родината.
- Какъв беше ти? – попита отново Силата.
- Бях непослушно момче! – усмихна се старецът. – След гимназията отидох да уча в Съюза. Върнах се – изкарах казармата. Във Варна срещнах Светлана и се взехме още на другия ден. Имах две деца, работех като пожарникар, а през свободното си време поправях разни уреди. Кой му се развалил хладилника, на кой телевизора му изчезнал звука... такива работи. И внуци имам! Да са живи и здрави – тая година завършват. Абе да ти кажа честно, щастлив човек съм. Благодарен съм, че живях.
- Какво искаш да знаеш? – зададе последния си въпрос Силата.
- Ще стане ли светът по-хубав? – попита старецът.
- Да! – отговори силата. – Човеците са силни същества – мъдри и силни. Човешката цивилизация няма да се стопи, без да остави своя отпечатък в историята на Вселената. Ще се справят с глада, с бедността, с болестите. Ще изчезнат вредните автомобили, заводи и отпадъци. Ще черпят енергия единствено от слънцето и ще е безплатна за всички. Ще изчистят планетата, ще се възтановят горите. Ще изчезнат пътищата, защото няма да се нуждаят от тях. Ще изчезнат всички граници, ще се обедини цялата планета. Всички ще говорят един език и ще бъдат равноправни. Властта ще изчезне. Но това време няма да дойде скоро, ако съдим по вашите възприятия за времето. За мен е като миг от вечността.
Старецът се усмихна. Хареса му да чуе това. И всичко изчезна.