Nikolay Nikolov's Blog: Velkom 2 Meine Welt... Meine!!! - Posts Tagged "масур"

/April 3, 2013 at 10:30pm/

Отхапвам поредното парче ендорфин под формата на шоколад и с празен поглед в монитора очаквам края на ефекта от отровата, която пуших преди 2 часа. Защо? Защо го правя? Определено не заради първоначалната вълна ендорфини, която залива всичко около мен. Това е отживелица! Вълнува ме онова, което се случва малко по-късно. Ефектът, който те кара да замълчиш, да прехвърлиш по хиляди мисли в главата си в рамките на минута, да ги изживееш по хиляди различни начина в същата тази минута и световете от подсъзнанието ти да преливат от един в друг. Това е моментът, в който често си даваш реална оценка на това, което представляваш - ти и животът ти. Но това е друга тема! По същество.
Слушам една култова и емблематична песен в момента. Не коя да е - Шамара и Антибиотика "Ти искаш да бъдеш с мен". Може би за повечето тийнейджъри това е една хубава песен от времето, когато са били много, много малки, слушали са я 3-4 пъти по радиото, защото не са ходили по нощните клубове, а и тогава интернетът не беше толкова масово разпространен. А аз помня! Помня, когато я пущаха по дискотеките; помня, когато я слушахме с уокмените; на касетофоните с лента и тъ нъ. Помня хиляди моменти, свързани с тази песен и времето, от което тя идва. Емблематична е, защото едно цяло поколение израсна с тази музика - с Гумени глави, Спенс, Шамара, Ъпсурт. Но не тези Ъпсурт, които в момента са мазни комерсиални типчета, а онези, легендарните Ъпсурт, които изпяха "Нон Стоп", "Боздуган", "Кълчи кълки" и др. Не този Шамар, който сега е червена комунистическа подлога, а онзи Шамар, който взривяваше публиката с парцали като "Все още съм замесен". Тази музика проповядваше начини на мислене, начини на поведение, на говорене. Няма как да ме разбере някой, роден след 1994-та. В момента всичко е хаос, бате, хаос и шибан дъбстеп. Всичко е гаден комерс и мазен силикон. В момента няма истинска музика, която да те докосне по онзи начин, по който тя го правеше в края на XX-ти и началото на XXI-ви век. Сега на мода е хомосексуализмът, розовите тениски, странно-големите "барби" очила, амфета и чукането на 12-годишна възраст. Сега музиката не създава ценности, тя ги руши; не създава вечни хитове, а мимолетен комерс. Поколението, което израства с това, е... сбъркано, повредено. Или аз самия съм такъв. Все ми е тая. Но ми готино такива... Израснах в най-сбърканите години - '90-те. И въпреки всичко съм от хората с изградена ценностна система. Хейтвам чалга-клубовете, реалити предаванията и прекомерната показност.
А масата подрастващи не струват. И не знаят много! Даже нищо! Меланхолия и в същото време апатия. Точно това чувствам. Меланхолия по онова време, в което съм горд, че израснах и апатия, за да подтисна напиращата в мен грозна истина, че това време е безвъзвратно отминало. Но животът е такъв - или свикваш, или GAME OVER.