Ангел Грънчаров's Blog, page 86

Защо българско-ромски милионер, живеещ в Германия, харесва и подкрепя милиардера Делян Пеевски?

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

На какво се дължи разпространената мания за непогрешимост: защо илюзията за знание е тъй опасна?

Обичащият истината не обича своята "правота", щото е отдаден тъкмо на нея, а не на своите мании за правота, свръхученост или непогрешимост. Отдадеността на истината, извираща от непресекващата любов към нея, е онова, което ни предпазва от тъй глупавата "вяра" в "своята", в "собствената" правота. (Истината е над всички нас, няма "моя" и "твоя" истина, а ако нещо е истина, то е истина за всички, дори и за безумците, които крещят, че не я признават, а пък алтернативата на истината се нарича ЛЪЖА!)

Щото не ние сме "правите", а правото (правотата) ни, доколкото го има, се основава на верността ни на истината, тя именно е водещото, истината е изворът на всичко. На себе си, на своите мании може да вярва само оня, за когото истината е "несъществена", "маловажна", а е "важен" той самият; това вече е точен признак на откъсване от върховенството, от властта на истината, която чрез нашата любов и отдаденост е нещото, което ни предпазва от подобни мании.

Затова и в днешно време има хора, които не умеят да различават истина от лъжа, добро от зло: тези хора, които хич не са малко, истината смятат за "лъжа", а лъжата за "истина", а злото за тях е "добро" (Путин е велик!), докато доброто е "зло". Тази бесовщина, това помръкване на разсъдъка се дължи на упомената вяра в своята "правота" и "непогрешимост".

Такива безумци се вманиачават, че могат да си плямпат що им дойде на акъла, че могат да обслужват (срещу щедро заплащане, канечна!) отвратителни чужди имперски мании и паранои, да папагалстват без капка срам руски опорки и пр.
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Обичащият истината, влюбеният в нея никога няма да почне да вярва в "своята", в "собствената" правота!

На едно място един човек написа нещо, което е добър подтик към размисъл по важна тема; ето какво пише той, а по-долу е моето възражение:

Кръстьо Йорданов: Едно от средствата, които винаги могат да те отвърнат от погрешния път и да те върнат по пътя на правдата, е будността на съзнанието, претеглянето на собствените ти постъпки и мисли. Никога не бива да сме прекалено уверени в правотата си. Подобна увереност ще доведе неусетно до положението, че тъмни сили и мисли могат да ти отнемат мястото на мостика пред руля в живота ти. Но най лошото е, когато тази прекалена увереност в собствената ти правота попречи да чуеш думите на приятелите, които ти посочват грешките. Защото тогава ти може да намразиш лекарите си и да обикнеш отровителите. Винаги трябва да претегляш с думите: "Бях ли прав да сторя това или да мисля онова?" Тогава сърцето ти ще може да усети опасността и ще те накара да побенеш обратно към светлината, обръщайки гръб на мрака. 
Казвам го от собствен опит, при който се замислих над думите на приятел. Добре е винаги да си най-големият си съдник и попечител. Не е наставление към другите. Неслучайно наричам тези своеобразни есета "Размисли като самонаставления", без да подражавам на едно безсмъртно заглавие.

МОЕТО РАЗБИРАНЕ: Обичащият истината не обича своята "правота", щото е отдаден тъкмо на нея, а не на своите мании за правота, свръхученост или непогрешимост. Отдадеността на истината, извираща от непресекващата любов към нея, е онова, което ни предпазва от тъй глупавата "вяра" в "своята", в "собствената" правота. (Истината е над всички нас, няма "моя" и "твоя" истина, а ако нещо е истина, то е истина за всички, дори и за безумците, които крещят, че не я признават, а пък алтернативата на истината се нарича ЛЪЖА!)

Щото не ние сме "правите", а правото (правотата) ни, доколкото го има, се основава на верността ни на истината, тя именно е водещото, истината е изворът на всичко. На себе си, на своите мании може да вярва само оня, за когото истината е "несъществена", "маловажна", а е "важен" той самият; това вече е точен признак на откъсване от върховенството, от властта на истината, която чрез нашата любов и отдаденост е нещото, което ни предпазва от подобни мании.

Затова и в днешно време има хора, които не умеят да различават истина от лъжа, добро от зло: тези хора, които хич не са малко, истината смятат за "лъжа", а лъжата за "истина", а злото за тях е "добро" (Путин е велик!), докато доброто е "зло". Тази бесовщина, това помръкване на разсъдъка се дължи на упомената вяра в своята "правота" и "непогрешимост".

Такива безумци се вманиачават, че могат да си плямпат що им дойде на акъла, че могат да обслужват (срещу щедро заплащане, канечна!) отвратителни чужди имперски мании и паранои, да папагалстват без капка срам руски опорки и пр.

Предполагам че сами разбирате, че тук имам предвид обезумели тотално "звездни" медийни мерзавци като таваришчите прафесар Ива Хръйстав, дацент Вацев, Явор Дачковый, дацент Александр Сивиловый, прафесар Дарина Григоравая, Велислава Дыревая, Костя Копейкиный, Киро Брейковый и так далее и таму подобнае!

Тази руска измекярска гадост и пошлост денонощно залива мозъците на наивниците с пропагадната отрова на Империята на злото, папагалствайки глупостите на "руската правда" - и "правдата" на тяхната тъй самозвана и суетна "ученост", "академичност" и так далее.

[image error]
Та да завърша: обичащият истината, влюбеният в истината никога няма да почне да вярва в "своята", в "собствената" правота, т.е. в себе си, щото добре знае, че изречението "Аз съм истината!", е кощунство, то може да бъде произнесено само от Бог, от Христос, а не от разни там самонадеяни "учени", но кухи (откъм духовност!) глави на безумци, които без капка свян дърдорят:

"Слушайте мен, аз, многознаещият учен, ще ви кажа истината, щото тя е мое постижение и творение, аз съм нещо като неин властелин и дори господар!"

Чуете ли такова вманиачено и побесняло кречетало, бягайте далеч, щото тия мании са признак на бесовщина, на лудост, на оглупяване, нищо че се представя почти винаги в най-претенциозна "нАучна" и дори, моля ви се, "академична" форма - с оглед да шашне невежите, малоумните глави, ония, които и представа си нямат що е истинска наука, що е същинска академичност, що е правда, добро, святост, красота, любов, духовност...

Това исках да ви кажа. Приятни размисли ви желая!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

От главите ни, от мислите ни зависи как живеем: щом идеите ни са негодни и животът ни ще е сбъркан!

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА:  Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Как един тъжен путинолюбив словоблудстващ пишурко ме плюе - както само он умее, канечна?

Що ли дири моя снимка над това "словотворение" в блога на пловдивския провинциален поет-графоман (написал някъде към 1 500 (да, сериозно пиша: хилядо и петстотин!!!) тома умилително-сълзотворни "разсъждения и съображения", с които напълно заслужава да бъде вписан в книгата на рекордите ГИНЕС като най-плодовитият пишурко-дърдорко в цялата световна и човешка словотворческа история?! Пред него некакви си там Шекспир, Достоевский, Кафка, Вазов или Балзак ряпа да ядат, нали така?!Прочее, приятелят, който ме информира за горното, има добрината да ми съобщи, че аз съм бил често упоменаван в словесните диарии (с извинение!) на въпросния списувач, с когото навремето за няколко години сме работили в едно и също училище, явно оттам ме е намразил така чистосърдечно.

Той обаче по едно време от пишман-демократ стана горещ поклонник на таваришчите Сидеров, Ленин, Сталин, Копейкин, Путин и прочее и след като се разболя по този ужасен начин, ний повече не сме се срещали на живо (а по едно време бяхме дори нещо като "приятели"!) - след едно скарване, доколкото си спомням, по повод на неговата тъй бурна и сърдечна любов към таваришч Волный Сидеровский...

Сега, както и може да се очаква, идва в блога ми за да плюне връз мен обилно - както само средностатистически побеснял тотално копейкаджия умее...

ДОБАВКА: Случайно виждам в друго едно писмовно излияние той даже използва заглавие на моя книга (ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО) за цяла своя поредица (от бълвочи!), в които плюе по ПП-ДБ, канечна, като при това надлежно ме представя по ето какъв мил начин:
Заглавието на поредицата "Етика на достойнството" заимствах от апела на водещия гневни предавания за политическа манипулация по пловдивската обществена телевизия, които малцина следят, но очевидно изпълнява някаква изключително важна мисия. 
Вероятно въпросният пишурко и на други места ме плюе както само той умее, но не ми се рови повече в тази гнус...

ДОБАВКА 2: В текст за тъй евтината през комунизмо-социализма шкембе-чорбица (която днес била тъй скъпа, моля ви се!) пак моят образ е използван от въпросния провинциален словоблудстващ пишурко, кандидат за ГИНЕС (за най-многословни писмовни бълвочи!), което току-що ме информира мой приятел! :-) Явно въпросният комуноид-путлерист вижда в мое лице олицетворението или персонификацията на "демократичното зло", което няма как да не ме ласкае, канечна!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

В предаването "На Агората" по ПОтв днес обсъдихме темата: Как да направим така, че в новата година наистина да има нови и добри неща?

 
А пък това е записът на стрийма от лаптопа на водещия: 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

За смях станах на стари години, какво да правя сега?! Умирам от срам!!!

 

Майчице, от Общността на небезразличните граждани са възприели на сериозно ироничното предложение от Общността на неуморно плюещите ме безлични мерзавци и са написали отворено писмо със следното скандално заглавие:

Господа ректори, предлагаме да поканите философа Ангел Грънчаров за естраординарен професор по философия! 

За смях ще стана на стари години, какво да правя сега?! Умирам от срам!!! 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg

А какво за теб е свободата?

Българите се делим на три групи според отношението си към свободата:

- обичащи свободата, влюбени в нея, разбиращи що е свобода, ползващи се от нея, живеещи с нея, борещи се за свободата си всеки ден: свободолюбиви личности (това сме личностите, които сме трън в очите на другите, ние сме от т.н. "евроатлантически боклуци", "еврогейове" и пр.);

- не разбиращи що е свобода, смятащи, че свободата е просто дума, безразлични спрямо свободата: за тях свободата е тайна, загадка; именно тия хора, хората от тази категория, не ходят да гласуват;

- мразещи свободата, врагове на свободата, обичащи робството и тиранията: русороби, поклонници на руския империализъм, на руския робски манталитет, те се възхищават от руската тирания, от "батюшка-цар Путин".

А ти лично, дето прочете това, от коя от трите групи си? На коя категория българи принадлежиш тия самият?

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Каква гражданска протестна акция предлагаме с цел махане на паметника на позора "Альоша" в Пловдив?

 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ако искаш новата година да е наистина нова за теб, направи нещо ново, промени се, опитай се да живееш по-иначе, по-разумно, по-добре, по-вярно, по-истински!

 

Искам да кажа нещичко на хората, които са посрещнали новата година сами - и на които им е тъжно по тази причина.

Не страдайте прекалено от тази самота, вярно, неприятно е да посрещнеш нова година сам, без близки същества около теб, но се опитайте да осъзнаете следното:

"Който не обича самотата, не обича и свободата. Защото човек е истински свободен единствено когато е сам." Това са думи на великия философ Артур Шопенхауер. И какво излиза? Вие сте тъжни, че сте сами, а това, погледнато от този ъгъл, не е толкова лошо! Има и нещо добро в това, нали така? 

А вие може би страдате тъкмо защото не сте схванали истината, която Шопенхауер е имал добрината да ни съобщи. Големите и шумни компании винаги са и голямо зло. (Чели ле сте Достоевски колко много страда на младини, по време на своето 10 годишно заточение - !!! - за това, че и един миг не може да остане сам сред множеството затворници, заточеници, концлагеристи, иначе казано!) Човек има опасност да се "разтвори" в тях и да загуби себе си - опитвайки се да угажда на другите, дори и най-близките ни. 

Всяко нещо си има две страни. Не мислете едноизмерно, а се опитайте да постигнете цялостния смисъл. Има и хора, които ви завиждат, че сте сами, т.е. имате толкова голяма свобода! А свободата е най-прекрасното нещо на този свят! Вие имате огромни шансове, които явно не използвате щом сте така тъжни когато сте сами, нали познах? 

Примерно: обичате ли да четете книги? С книгата изобщо не си сам или самотен, напротив, си в прекрасна компания - тази на автора й!!! (По тази причина аз примерно изобщо не знам що е самота, аз винаги съм в най-приятна компания, тази на авторите на книгите от моята библиотека, имам хиляди книги и в град Долна баня, моето родно място, и тук, в Пловдив!) Тоест вие можете да имате за приятели, и то истински, не кой да е, а, примерно, самият Шекспир, самият Данте, самият лорд Байрон, самият Достоевски, самият Михаил Булгаков, самият Камю, самият Сартр, самият Платон, самият Кант... да изброявам ли още?!! 

Цял живот няма да ви стигне да разговаряте и да дружите с тези велики личности чрез книгите им! А вие сте увесили нос и се окайвате: "Ах, горкият аз, колко съм нещастен, сам съм, нема що да правя, ще умра от скука, от тъпеене, ох, реве ми се, нема с кой да обменя дума!" Алооо, тъпчовци, винаги има с кой да обмениш много думи и да разбереш много истини, обогатявайки душата си, ала те мързи да го правиш и затова си изпаднал в тъпо нищонеправене: само плюскаш, излежаваш се на топлия диван, оригваш се и се окайваш, нали така, нали познах? 

Нещастнико, около теб има и живи хора: а защо допусна сред тях да нямаш приятели, и то истински? Може би грешката е в теб, може би си стигнал до наистина отчайващото положение никой от хората около теб да не те смята за интересен, за приятен, за добър човек? Кой ти е крив тогава за положението, в което си се оказал?! Мисли малко де, недей да се отпускаш! Недей да се излагаш! Мисли, т.е. бъди човек, драго оскотяло от скука и безделие животно! (А мнозина сте и побеснели от скука и от невежество и сте станали дори комуноиди, путлеристи и мизантропи, мразещи и Европа, и Америка, и цивилизацията, и човечеството, и Бог, и свободата, която Той ни е дал, и празния си живот мразите, нали познах, нали напипах тренчето, що ви боде в пробитите ви цървули?!)

Вярно, съгласен съм, около нас е пълно с хора, с които просто няма що да си кажеш, те са безинтересни, неразкрили се, затъпели са, скучни са, простаци са, комуноиди са и т.н. Да де, така изглежда, но в някакъв смисъл, да признаем и това, всеки човек е интересен, запомни това от мен! Ти също си интересен, но не си се разкрил най-вероятно, свил си се в някаква черупка, в броня си оковал душата, мислите, емоциите си, духа си. Недей така, човече, глупаво е! И знай поне това от мен, важно е:

Живеейки, ние постоянно това правим: разгръщаме себе си, показваме заложеното, което Бог ни е дал, създавайки ни, подарявайки ни безсмъртна душа, развиваме се, обогатяваме се, общувайки с различните от нас, включително и общувайки с... "мъртъвци", с душите (мислите, т.е. книгите!) на хора, които отдавна са умрели, но всъщност са по-живи от толкова много не знаещи защо живеят уж живи хора! 

Да, Божественият Платон, примерно, е много по-жив от толкова много "живи мъртъвци", които са погубили душите си, пренебрегнали са Божията искра, що блещука у нас, именно своята душа, потъпкали са духовната си същност, т.е. те мразят да мислят, мразят да търсят истината, не им пука за това що е добро, що е право, що е зло, що е красиво, страдат от глупави мании и комплекси, а именно че са "най-добри", "най-умни", "най-учени", "най-образовани", че са "многознайковци"! Или са дори "всичкознайковци", които са вирнали носове та човек не смее да ги заговори или да ги попита нещо, а всъщност са най-кухи и празни дървени "философи", т.е. са празнословци, словоблудци, са лъжци, които умеят да лъжат не само ближните си, но и себе си дори! 

Умолявам ви, не бъдете като тях, ако вече сте станали като тях, направете нещо да се освободите от тия тъй глупави и грозни мании, от високомерието си, от лицемерието си, от лъжливостта си, от извратеността си и пр. Щото хората от този тип сами довеждат дотам, че накрая остават съвсем сами. Станало е така, щото те друго не са правили освен да отблъскват човешките същества около себе си, а не да ги печелят, да ги привличат и пр.

Още много мога да пиша по тази тема, но спирам дотук. Да си човек е велико нещо, то е и най-важното на този свят; "Бъди човек!" в истинския смисъл е онова, за което работят всички религии и всички велики философии, за това неуморно работят и духовете, които са посветили себе си на различните изкуства: композитори, художници, писатели, поети, артисти...

Спирам дотук. Честита нова година! Ако искате 2025 г. да е наистина нова за вас, направете нещо ново вие, променете се, опитайте да живеете по-иначе, по-разумно, по-пълноценно, по-истински. Ако обаче сте си все същите, ако се оставите на инертността (безразличието, мързела, апатията, ината...), новата година ще бъде още по-лоша, тъжна, безсмислена и пр. за вас, т.е. разберете най-после ето това:

ОТ МЕН ЗАВИСИ ВСИЧКО! ДА, АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОВЕК И НЕ САМО ЗНАЯ ЩО Е СВОБОДА, АЗ ОБИЧАМ СВОБОДАТА СИ, ПОЛЗВАМ СЕ ВСЕКИ ДЕН ОТ НЕЯ, БОРЯ СЕ ЗА НЕЯ, НЕ ДОПУСКАМ НЯКОЙ (В ТОВА ЧИСЛО И АЗ САМИЯТ!) ДА МИ ПРЕЧИ И ВРЕДИ, АЗ ОТ СВОБОДАТА СИ НЯМА НИКОГА ДА СЕ ОТКАЖА, А ЩЕ Й БЪДА ВЕРЕН ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЪХ!

Приятни размисли! Нека първият ден на годината да бъде хубав за вас!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.