Ruslan Trad's Blog - Posts Tagged "Убийството-на-една-революция"
Плановете на един ядосан полковник (откъс от "Убийството на една революция")
Тел Рифат се намира в северните части на Сирия, провинция Алепо. Районът е земеделски, изпъстрен с ниви и селца, отглеждащи продукцията си, която продават не само в Алепо, но и в Манбидж, Джараблус и дори от другата страна на границата, в Турция. Когато пътувах с автобус към Алепо преди няколко години, бях удивен. Пролетта изпъстряше този район в зелено, тук-таме в различните нюанси на жълтото заради посевите, а между тях сновяха тракторите на местните жители, които бяха тръгнали на работа от рано сутринта.
От Алепо през Азаз до границата с Турция – това е един от най-плодородните райони на Сирия. Тел Рифат беше с население от около 20 000 души, които след избухването на войната се удвоиха заради последвалите разселвания. Наоколо са градовете Азаз, Кафр Ная, Дейр Джамал, Акиба, Иббин Самаан, които след години ще се окажат на един от най-ожесточените фронтове в сирийската гражданска война. По време на боевете, ракети сринаха почти напълно болничните помещения в Тел Рифат. В началото на 2016-а градът беше завзет от Сирийските демократични сили и инкорпориран в състава на района Шахба, част от Федерацията на Северна Сирия – Рожава. Но преди това, Тел Рифат беше сцена, на която се разиграха драматични събития с голяма важност за последвалото развитие на гражданската война.
***
Дори участниците в една кратка престрелка в града в една януарска сутрин на 2014-а не са знаели истинската самоличност на високия мъж в края на петдесетте, когото са убили току-що. Било им е неизвестно, че са ликвидирали лидера на групата, наричаща себе си „Ислямска държава“, която до онзи момент е била непозната на местните сирийци. Фактът, че това е могло да се случи изобщо, е в резултат на рядка, но фатална грешка от страна на брилянтния стратег. Местните бунтовници поставят тялото му в хладилник, в който смятали да го погребат. Едва по-късно, когато разбрали на кого всъщност принадлежало това тяло, те го извадили отново.
Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракския гражданин, убит в онази януарска сутрин на 2014 г. Никой обаче не го познавал с това име. Дори и най-известният му псевдоним, Хаджи Бакр, не бил широко познат. Всичко това било част от плана му. Бившият полковник от разузнаването на отбранителните военновъздушни сили на Саддам Хюсеин тайно дърпал конците в „Ислямска държава“ в продължение на години. Бивши членове на групата многократно са го споменавали като една от водещите фигури в организацията. И все пак никога не се е знаело каква точно е била неговата роля.
Умирайки, архитектът на „Ислямска държава“ оставя след себе си нещо, което е смятал да пази в строга тайна – плана за развитието на организацията.
Документът съдържа собственоръчно написани организационни схеми, списъци и програми, които описват как една страна може да бъде постепенно покорена. Немското издание Spiegel придобива достъп до всички 31 страници – някои, състоящи се от по няколко страници, поставени заедно. Те разкриват многопластова структура и директиви за действие, някои вече изпитани, а други – наскоро разработени за анархичната ситуация в държаните от бунтовници територии на Сирия. В известен смисъл документите представляват оперативната програма на най-успешната терористична армия в наши дни.
До този момент голяма част от информацията за „Ислямска държава“ била предоставяна от дезертирали бойци и от данни, иззети от вътрешната администрация на „Ислямска държава“ в Багдад. Но тези сведения не обяснявали главоломното разрастване на „Ислямска държава“, преди въздушните удари срещу организацията в края на лятото на 2014 г. да сложат край на победния ѝ ход.
Документите на Хаджи Бакр дават възможност да се извлекат изводи за начина, по който ръководството на „Ислямска държава“ се организира и каква е ролята на бившите длъжностни лица от правителството на Саддам Хюсеин в него. Преди всичко обаче те показват как е бил планирана атаката срещу бунтовниците в Северна Сирия, която прави последвалото настъпление на групировката в Ирак възможно. В допълнение, месеците на изследване, както и други новооткрити архиви, показват, че инструкциите на Хаджи Бакр са били следвани неотменно.
Документите били дълго време скрити в малка постройка към къща в района на бойните действия в Северна Сирия. Съобщения за тяхното съществуване са направени за първи път от очевидец, който ги видял в къщата на Хаджи Бакр малко след смъртта му. През април 2014 г. страница от документа се внася нелегално в Турция. Достигането на Тел Рифат, за оценка на целия набор от ръкописни документи, става възможно чак през ноември 2014 г.
***
Събирането на документите започнало в момент, когато все още малко хора били чували за съществуването на „Ислямска държава“. Когато иракчанинът Хаджи Бакр пътувал за Сирия като част от малка настъпателна групировка в края на 2012-а, планът му изглеждал абсурден: „Ислямска държава“ трябвало да завладее колкото е възможно по-голяма територия в Сирия, след което да използва това настъпление като плацдарм за нахлуване в Ирак, където да бъдат подкрепени вече съществуващите структури, наследени от Ал Кайда, а преди това от режима на Саддам Хюсеин.
Бакр се установява в една обикновена селска къща в Тел Рифат, северно от Алепо. Градът се оказва правилен избор, тъй като много от жителите му са работили в страните от Персийския залив (най-вече в Саудитска Арабия) през 80-те години. Когато се върнали, някои от тях донесли радикални убеждения и контакти. През 2013 г. Тел Рифат се превръща в стратегическо място за „Ислямска държава“ в провинция Алепо със стотици бойци, разположени там.
Точно там Господарят на сенките, както е наричан от някои, очертава структурата на „Ислямска държава“ чак до местно ниво, съставяйки списъци за постепенното проникване в селата и определяйки кой кого трябва да следи. С помощта на химикалка и канцеларски материали той начертава организационните структури в службите за сигурност. Въпреки, че се предполага, че е съвпадение, той използва бланки на Министерството на отбраната на Сирия, включително и на отдела, отговарящ за настаняване и екипировка.
Това, което Бакр пише страница по страница, с внимателно посочени индивидуални отговорности, е всъщност план за настъпление. Това не е някакъв манифест на вярата, а изключително прецизен технически план за разузнавателното управление на „Ислямска държава“ – халифат, ръководен от организация, приличаща на прословутата Щази (вътрешното разузнаване на Източна Германия).
Планът се реализира с изумителна точност в следващите месеци. Той навсякъде започва по един и същ начин: групировката набирал последователи под предлог за откриване на дауа – ислямски мисионерски център. От тези, които идват, за да слушат лекции и да посещават курсове за мюсюлманския живот, един или двама мъже биват избирани и инструктирани да шпионират своето село и да съберат широк спектър от информация. За тази цел, Хаджи Бакр изготвя следните задачи: да се състави списък на влиятелни семейства, да се посочат най-почитаните хора в тези семейства, какви са източниците на техните доходи, списък с имената и размерите на бунтовническите бригади в района, лидерите, които контролират бригадите, политическата им ориентация, както и техните незаконни дейности съгласно законите на Шериата, които биха могли да се използват, за да бъдат изнудвани при необходимост.
Шпионите са инструктирани да обръщат внимание на подробности като това дали някой е престъпник или хомосексуалист и дали е участвал в някоя тайна афера, за да може информацията да се използва срещу него за изнудване. „Ще назначим най-умните от тях като шейхове на Шериата“, отбелязва Бакр. „Ще ги обучаваме за известно време и след това ще ги изпращаме.“ Като послепис той добавя, че няколко братя ще бъдат избрани във всеки град за съпрузи на дъщерите на най-влиятелните семейства, за да се гарантира проникване в тези семейства без тяхно знание.
Шпионите трябва да разберат колкото се може повече за градовете, които ще бъдат нападнати: кой живее там, кой има власт, кои семейства са религиозни, към коя ислямска школа принадлежат, колко джамии има, кой е имамът, колко жени и деца има и на колко години са те. Други детайли са същността на проповедите на имама, дали е по-отворен към суфизма - мистичния вариант на исляма, дали застава на страната на опозицията, или на режима, и каква е позицията му относно джихада. Бакр също иска да знае дали имамът има заплата, кой му я плаща, кой го назначава. И накрая идва най-важният му въпрос: колко хора са привърженици на демокрацията?
Агентите трябва да служат като сеизмични вълни от сигнали, изпратени да следят и за най-малките пропуски, и за дългогодишните вражди в дълбоките слоеве на обществото – с една дума, да донасят всякаква информация, която би могла да се използва, за да се раздели и подчини местното население. Информаторите включват също така бивши разузнавачи, както и опоненти на режима, които имат спорове с някоя от бунтовническите групи. Има и млади мъже и юноши, на които са необходими пари или за които работата изглежда вълнуваща. Повечето от информаторите в списъка на Бакр, като тези от Тeл Рифат, са 20-годишни, но има дори и младежи на 16 или 17 години.
Плановете включват също и области като финанси, училища, детски градини, медии и транспорт. Но има една основна група от дейности, която е щателно адресирана в организационните схеми и списъците с отговорностите и изискванията за докладване: наблюдение, шпионаж, убийства и отвличане.
За всеки местен съвет Бакр планира емир или командир, който да отговаря за убийствата, отвличанията, снайперистите, комуникацията и криптирането, както и емир, който да контролира останалите емири „в случай, че те не се справят с работата си“. Ядрото на тази божествена държава трябва да бъде демоничният часовников механизъм на отделните клетки, както и командните структури, създадени да всяват страх. От самото начало планът включва и разузнавателни служби, които да работят паралелно, дори и на провинциално ниво. Отделът за общо разузнаване трябва да докладва на „емира по сигурността“ за региона, който отговаря за заместник-емирите на отделните области. Шефът на тайните шпионски клетки и „мениджърът“ на разузнавателните информационни служби за дадената област докладват на всеки един от посочените заместник-емири. Шпионски клетки на местно ниво докладват на заместник-областния емир. Целта е всеки да държи под око останалите.
Тези, които отговарят за обучението на шериатските съдии относно методиката на събиране на разузнавателна информация, докладват и на местния емир, докато самостоятелен отдел, включващ т.нар. „служители по сигурността“ е прехвърлен на областния емир.
Шериатът, съдилищата, предписаното благочестие – всичко това има една-единствена цел: наблюдение и контрол. Дори думата използвана от Бакр за конверсия на истинските мюсюлмани, такуин, не е религиозен, а технически термин, който се превежда като „изпълнение“ – прозаична дума, използвана по различен начин в геологията или строителство. И все пак, преди 1200 години, думата извървяла уникален път към един кратък миг на слава. Шиитските алхимици я използвали, за да опишат създаването на изкуствен живот. В написаната през девети век „Книга от камъни“, персиецът Джабир ибн Хаян представя, използвайки таен ръкопис и кодове, създаването на хомункулус – изкуствен човек. „Целта е да се заблудят всички, които любят Бога.“ Това може и да е било по вкуса на стратезите от „Ислямска държава“, въпреки че групировката гледа на шиитите като на отстъпници, които отбягват истинския ислям. Но за Хаджи Бакр Бог и 1400-годишната вяра в него са били само един от методите, които е използвал, за да достигне до висшата цел.
[...]
Иракският журналист Хишам Ал-Хашими, чийто братовчед е служил с Абу Бакр в авиобазата Хабания, го описва като „националист, не ислямист“. „Полковник Самир“, както Хашими го нарича, „бил високо интелигентен, непоколебим и с отлична логическа мисъл.“ Но когато Пол Бремер, тогавашният шеф на американските окупационните власти в Багдад, „разпуска армията с указ през май 2003 г., той е бил огорчен и безработен”.
С един подпис е отнето препитанието на хиляди добре обучени сунитски офицери. По този начин САЩ създават своите най-непримирими и интелигентни врагове. Абу Бакр преминава в нелегалност и среща Абу Мусаб ал Заркауи в провинция Анбар в Западен Ирак. Заркауи, йорданец по рождение, в миналото е бил ръководител на тренировъчен лагер за терористи в Афганистан. През 2003 г. той става световноизвестен като организатор на атаките срещу ООН, срещу американски войници и мюсюлманите шиити. Дори бившият лидер на Ал Кайда, Осама бин Ладен, го е считал за твърде радикален. Заркауи умира при американски въздушен удар през 2006-а.
Въпреки че управляващата партия в Ирак по времето на Саддам, Баас, е била светска, подобно на клона на същата партия в Сирия, от която е и Асад, всички те са споделяли убеждението, че контролът върху масите трябва да лежи в ръцете на малък кръг от хора, които не трябва да бъдат отговорни пред никого, защото служат на висша цел и са легитимирани от Бога или славата на арабската история. Тайната на успеха на „Ислямска държава“ се крие в комбинация от противоположности: фанатичните вярвания на едната група и стратегическите планове на другата.
Абу Бакр постепенно се превръща в един от военните лидери в Ирак и в периода 2006–2008 е държан в американския военен лагер Бука и затвора Абу Гариб. Той оцелява при вълната от арести и убийства, извършени от американските и иракските специални служби, коятто през 2010 г. поставя под въпрос самото съществуване на организацията, предшественик на „Ислямска държава“ – „Ислямска държава в Ирак“.
Лагерът Бука тогава е известен като „университета на джихадистите“. За Бакр и редица бивши високопоставени офицери това представлява възможност за придобиване на влияние в значително по-малък кръг от радикали. Те използват времето, споделено в лагера Бука, за да създадат широка мрежа от контакти. Главните ръководители обаче вече се познават от дълго време.
Заедно с друг офицер, Хаджи Бакр е внедрен като част от малка разузнавателна група в противовъздушен отряд. Други двама от лидерите на „Ислямска държава“ са част от малка сунитска тюркменска общност в град Тал Афар. Един от тях дори е високопоставен офицер от разузнаването.
През 2010 г. идеята за нанасяне на поражение на иракските правителствени сили по военен път изглежда безсмислена, но различните актове на терор и изнудване в замяна на защита, спомагат за оформянето на подземна организация. Когато революцията срещу диктатурата на клана Асад избухва в съседна Сирия, лидерите на организацията съзират възможността.
[...]
Но в първите месеци на 2014 година още едно наследство от Хаджи Бакр започва да играе решаваща роля: неговите контакти с разузнавателните служби на Асад, поддържани цели десет години.
Както стана ясно, през 2003 година режимът в Дамаск се притеснява, че тогавашният президент на САЩ, Джордж Буш-младши, ще пожелае войските му, постигнали успех срещу Саддам Хюсеин, да напреднат към Сирия, за да свалят Асад.
По тази причина в следващите години сирийското разузнаване организира прехвърлянето на хиляди радикали от Либия, Саудитска Арабия и Тунис с Ал Кайда в Ирак. 90% от атентаторите-самоубийци влизат в Ирак по пътя от Сирия.
Развива се странна връзка между сирийските генерали, джихадисти от цял свят и бивши иракски офицери, които са били лоялни на Саддам – съюз между смъртни врагове, които се срещат няколко пъти западно от Дамаск.
Профил на книгата в GoodReads:
Убийството на една революция
Поръчай книгата:
https://ciela.com/ubiystvoto-na-edna-...
От Алепо през Азаз до границата с Турция – това е един от най-плодородните райони на Сирия. Тел Рифат беше с население от около 20 000 души, които след избухването на войната се удвоиха заради последвалите разселвания. Наоколо са градовете Азаз, Кафр Ная, Дейр Джамал, Акиба, Иббин Самаан, които след години ще се окажат на един от най-ожесточените фронтове в сирийската гражданска война. По време на боевете, ракети сринаха почти напълно болничните помещения в Тел Рифат. В началото на 2016-а градът беше завзет от Сирийските демократични сили и инкорпориран в състава на района Шахба, част от Федерацията на Северна Сирия – Рожава. Но преди това, Тел Рифат беше сцена, на която се разиграха драматични събития с голяма важност за последвалото развитие на гражданската война.
***
Дори участниците в една кратка престрелка в града в една януарска сутрин на 2014-а не са знаели истинската самоличност на високия мъж в края на петдесетте, когото са убили току-що. Било им е неизвестно, че са ликвидирали лидера на групата, наричаща себе си „Ислямска държава“, която до онзи момент е била непозната на местните сирийци. Фактът, че това е могло да се случи изобщо, е в резултат на рядка, но фатална грешка от страна на брилянтния стратег. Местните бунтовници поставят тялото му в хладилник, в който смятали да го погребат. Едва по-късно, когато разбрали на кого всъщност принадлежало това тяло, те го извадили отново.
Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракския гражданин, убит в онази януарска сутрин на 2014 г. Никой обаче не го познавал с това име. Дори и най-известният му псевдоним, Хаджи Бакр, не бил широко познат. Всичко това било част от плана му. Бившият полковник от разузнаването на отбранителните военновъздушни сили на Саддам Хюсеин тайно дърпал конците в „Ислямска държава“ в продължение на години. Бивши членове на групата многократно са го споменавали като една от водещите фигури в организацията. И все пак никога не се е знаело каква точно е била неговата роля.
Умирайки, архитектът на „Ислямска държава“ оставя след себе си нещо, което е смятал да пази в строга тайна – плана за развитието на организацията.
Документът съдържа собственоръчно написани организационни схеми, списъци и програми, които описват как една страна може да бъде постепенно покорена. Немското издание Spiegel придобива достъп до всички 31 страници – някои, състоящи се от по няколко страници, поставени заедно. Те разкриват многопластова структура и директиви за действие, някои вече изпитани, а други – наскоро разработени за анархичната ситуация в държаните от бунтовници територии на Сирия. В известен смисъл документите представляват оперативната програма на най-успешната терористична армия в наши дни.
До този момент голяма част от информацията за „Ислямска държава“ била предоставяна от дезертирали бойци и от данни, иззети от вътрешната администрация на „Ислямска държава“ в Багдад. Но тези сведения не обяснявали главоломното разрастване на „Ислямска държава“, преди въздушните удари срещу организацията в края на лятото на 2014 г. да сложат край на победния ѝ ход.
Документите на Хаджи Бакр дават възможност да се извлекат изводи за начина, по който ръководството на „Ислямска държава“ се организира и каква е ролята на бившите длъжностни лица от правителството на Саддам Хюсеин в него. Преди всичко обаче те показват как е бил планирана атаката срещу бунтовниците в Северна Сирия, която прави последвалото настъпление на групировката в Ирак възможно. В допълнение, месеците на изследване, както и други новооткрити архиви, показват, че инструкциите на Хаджи Бакр са били следвани неотменно.
Документите били дълго време скрити в малка постройка към къща в района на бойните действия в Северна Сирия. Съобщения за тяхното съществуване са направени за първи път от очевидец, който ги видял в къщата на Хаджи Бакр малко след смъртта му. През април 2014 г. страница от документа се внася нелегално в Турция. Достигането на Тел Рифат, за оценка на целия набор от ръкописни документи, става възможно чак през ноември 2014 г.
***
Събирането на документите започнало в момент, когато все още малко хора били чували за съществуването на „Ислямска държава“. Когато иракчанинът Хаджи Бакр пътувал за Сирия като част от малка настъпателна групировка в края на 2012-а, планът му изглеждал абсурден: „Ислямска държава“ трябвало да завладее колкото е възможно по-голяма територия в Сирия, след което да използва това настъпление като плацдарм за нахлуване в Ирак, където да бъдат подкрепени вече съществуващите структури, наследени от Ал Кайда, а преди това от режима на Саддам Хюсеин.
Бакр се установява в една обикновена селска къща в Тел Рифат, северно от Алепо. Градът се оказва правилен избор, тъй като много от жителите му са работили в страните от Персийския залив (най-вече в Саудитска Арабия) през 80-те години. Когато се върнали, някои от тях донесли радикални убеждения и контакти. През 2013 г. Тел Рифат се превръща в стратегическо място за „Ислямска държава“ в провинция Алепо със стотици бойци, разположени там.
Точно там Господарят на сенките, както е наричан от някои, очертава структурата на „Ислямска държава“ чак до местно ниво, съставяйки списъци за постепенното проникване в селата и определяйки кой кого трябва да следи. С помощта на химикалка и канцеларски материали той начертава организационните структури в службите за сигурност. Въпреки, че се предполага, че е съвпадение, той използва бланки на Министерството на отбраната на Сирия, включително и на отдела, отговарящ за настаняване и екипировка.
Това, което Бакр пише страница по страница, с внимателно посочени индивидуални отговорности, е всъщност план за настъпление. Това не е някакъв манифест на вярата, а изключително прецизен технически план за разузнавателното управление на „Ислямска държава“ – халифат, ръководен от организация, приличаща на прословутата Щази (вътрешното разузнаване на Източна Германия).
Планът се реализира с изумителна точност в следващите месеци. Той навсякъде започва по един и същ начин: групировката набирал последователи под предлог за откриване на дауа – ислямски мисионерски център. От тези, които идват, за да слушат лекции и да посещават курсове за мюсюлманския живот, един или двама мъже биват избирани и инструктирани да шпионират своето село и да съберат широк спектър от информация. За тази цел, Хаджи Бакр изготвя следните задачи: да се състави списък на влиятелни семейства, да се посочат най-почитаните хора в тези семейства, какви са източниците на техните доходи, списък с имената и размерите на бунтовническите бригади в района, лидерите, които контролират бригадите, политическата им ориентация, както и техните незаконни дейности съгласно законите на Шериата, които биха могли да се използват, за да бъдат изнудвани при необходимост.
Шпионите са инструктирани да обръщат внимание на подробности като това дали някой е престъпник или хомосексуалист и дали е участвал в някоя тайна афера, за да може информацията да се използва срещу него за изнудване. „Ще назначим най-умните от тях като шейхове на Шериата“, отбелязва Бакр. „Ще ги обучаваме за известно време и след това ще ги изпращаме.“ Като послепис той добавя, че няколко братя ще бъдат избрани във всеки град за съпрузи на дъщерите на най-влиятелните семейства, за да се гарантира проникване в тези семейства без тяхно знание.
Шпионите трябва да разберат колкото се може повече за градовете, които ще бъдат нападнати: кой живее там, кой има власт, кои семейства са религиозни, към коя ислямска школа принадлежат, колко джамии има, кой е имамът, колко жени и деца има и на колко години са те. Други детайли са същността на проповедите на имама, дали е по-отворен към суфизма - мистичния вариант на исляма, дали застава на страната на опозицията, или на режима, и каква е позицията му относно джихада. Бакр също иска да знае дали имамът има заплата, кой му я плаща, кой го назначава. И накрая идва най-важният му въпрос: колко хора са привърженици на демокрацията?
Агентите трябва да служат като сеизмични вълни от сигнали, изпратени да следят и за най-малките пропуски, и за дългогодишните вражди в дълбоките слоеве на обществото – с една дума, да донасят всякаква информация, която би могла да се използва, за да се раздели и подчини местното население. Информаторите включват също така бивши разузнавачи, както и опоненти на режима, които имат спорове с някоя от бунтовническите групи. Има и млади мъже и юноши, на които са необходими пари или за които работата изглежда вълнуваща. Повечето от информаторите в списъка на Бакр, като тези от Тeл Рифат, са 20-годишни, но има дори и младежи на 16 или 17 години.
Плановете включват също и области като финанси, училища, детски градини, медии и транспорт. Но има една основна група от дейности, която е щателно адресирана в организационните схеми и списъците с отговорностите и изискванията за докладване: наблюдение, шпионаж, убийства и отвличане.
За всеки местен съвет Бакр планира емир или командир, който да отговаря за убийствата, отвличанията, снайперистите, комуникацията и криптирането, както и емир, който да контролира останалите емири „в случай, че те не се справят с работата си“. Ядрото на тази божествена държава трябва да бъде демоничният часовников механизъм на отделните клетки, както и командните структури, създадени да всяват страх. От самото начало планът включва и разузнавателни служби, които да работят паралелно, дори и на провинциално ниво. Отделът за общо разузнаване трябва да докладва на „емира по сигурността“ за региона, който отговаря за заместник-емирите на отделните области. Шефът на тайните шпионски клетки и „мениджърът“ на разузнавателните информационни служби за дадената област докладват на всеки един от посочените заместник-емири. Шпионски клетки на местно ниво докладват на заместник-областния емир. Целта е всеки да държи под око останалите.
Тези, които отговарят за обучението на шериатските съдии относно методиката на събиране на разузнавателна информация, докладват и на местния емир, докато самостоятелен отдел, включващ т.нар. „служители по сигурността“ е прехвърлен на областния емир.
Шериатът, съдилищата, предписаното благочестие – всичко това има една-единствена цел: наблюдение и контрол. Дори думата използвана от Бакр за конверсия на истинските мюсюлмани, такуин, не е религиозен, а технически термин, който се превежда като „изпълнение“ – прозаична дума, използвана по различен начин в геологията или строителство. И все пак, преди 1200 години, думата извървяла уникален път към един кратък миг на слава. Шиитските алхимици я използвали, за да опишат създаването на изкуствен живот. В написаната през девети век „Книга от камъни“, персиецът Джабир ибн Хаян представя, използвайки таен ръкопис и кодове, създаването на хомункулус – изкуствен човек. „Целта е да се заблудят всички, които любят Бога.“ Това може и да е било по вкуса на стратезите от „Ислямска държава“, въпреки че групировката гледа на шиитите като на отстъпници, които отбягват истинския ислям. Но за Хаджи Бакр Бог и 1400-годишната вяра в него са били само един от методите, които е използвал, за да достигне до висшата цел.
[...]
Иракският журналист Хишам Ал-Хашими, чийто братовчед е служил с Абу Бакр в авиобазата Хабания, го описва като „националист, не ислямист“. „Полковник Самир“, както Хашими го нарича, „бил високо интелигентен, непоколебим и с отлична логическа мисъл.“ Но когато Пол Бремер, тогавашният шеф на американските окупационните власти в Багдад, „разпуска армията с указ през май 2003 г., той е бил огорчен и безработен”.
С един подпис е отнето препитанието на хиляди добре обучени сунитски офицери. По този начин САЩ създават своите най-непримирими и интелигентни врагове. Абу Бакр преминава в нелегалност и среща Абу Мусаб ал Заркауи в провинция Анбар в Западен Ирак. Заркауи, йорданец по рождение, в миналото е бил ръководител на тренировъчен лагер за терористи в Афганистан. През 2003 г. той става световноизвестен като организатор на атаките срещу ООН, срещу американски войници и мюсюлманите шиити. Дори бившият лидер на Ал Кайда, Осама бин Ладен, го е считал за твърде радикален. Заркауи умира при американски въздушен удар през 2006-а.
Въпреки че управляващата партия в Ирак по времето на Саддам, Баас, е била светска, подобно на клона на същата партия в Сирия, от която е и Асад, всички те са споделяли убеждението, че контролът върху масите трябва да лежи в ръцете на малък кръг от хора, които не трябва да бъдат отговорни пред никого, защото служат на висша цел и са легитимирани от Бога или славата на арабската история. Тайната на успеха на „Ислямска държава“ се крие в комбинация от противоположности: фанатичните вярвания на едната група и стратегическите планове на другата.
Абу Бакр постепенно се превръща в един от военните лидери в Ирак и в периода 2006–2008 е държан в американския военен лагер Бука и затвора Абу Гариб. Той оцелява при вълната от арести и убийства, извършени от американските и иракските специални служби, коятто през 2010 г. поставя под въпрос самото съществуване на организацията, предшественик на „Ислямска държава“ – „Ислямска държава в Ирак“.
Лагерът Бука тогава е известен като „университета на джихадистите“. За Бакр и редица бивши високопоставени офицери това представлява възможност за придобиване на влияние в значително по-малък кръг от радикали. Те използват времето, споделено в лагера Бука, за да създадат широка мрежа от контакти. Главните ръководители обаче вече се познават от дълго време.
Заедно с друг офицер, Хаджи Бакр е внедрен като част от малка разузнавателна група в противовъздушен отряд. Други двама от лидерите на „Ислямска държава“ са част от малка сунитска тюркменска общност в град Тал Афар. Един от тях дори е високопоставен офицер от разузнаването.
През 2010 г. идеята за нанасяне на поражение на иракските правителствени сили по военен път изглежда безсмислена, но различните актове на терор и изнудване в замяна на защита, спомагат за оформянето на подземна организация. Когато революцията срещу диктатурата на клана Асад избухва в съседна Сирия, лидерите на организацията съзират възможността.
[...]
Но в първите месеци на 2014 година още едно наследство от Хаджи Бакр започва да играе решаваща роля: неговите контакти с разузнавателните служби на Асад, поддържани цели десет години.
Както стана ясно, през 2003 година режимът в Дамаск се притеснява, че тогавашният президент на САЩ, Джордж Буш-младши, ще пожелае войските му, постигнали успех срещу Саддам Хюсеин, да напреднат към Сирия, за да свалят Асад.
По тази причина в следващите години сирийското разузнаване организира прехвърлянето на хиляди радикали от Либия, Саудитска Арабия и Тунис с Ал Кайда в Ирак. 90% от атентаторите-самоубийци влизат в Ирак по пътя от Сирия.
Развива се странна връзка между сирийските генерали, джихадисти от цял свят и бивши иракски офицери, които са били лоялни на Саддам – съюз между смъртни врагове, които се срещат няколко пъти западно от Дамаск.
Профил на книгата в GoodReads:
Убийството на една революция
Поръчай книгата:
https://ciela.com/ubiystvoto-na-edna-...
