Zülfü Livaneli > Quotes > Quote > Iliyana liked it

“На път за летище „Ататюрк” магистралата беше задръстена, хиляди коли се бяха слепили една за друга. Боже, какъв претъпкан град, мърморех на себе си. Накъдето и да погледна, кипи от народ. Който иска да хване вечерен полет, сутринта ли трябва да тръгне към летището?
Отсега знам какво ще ме пита западняшкият дядо. Ааа, в Истанбул става ли студено? Аз пък съм си взел дрехи като за пустинен климат. Хм, и магистрали ли има? Извинявайте, но вие защо не сте със забрадка? Жените имат ли право да работят в университетите?
Вече бях свикнала с такива въпроси. Обикновено се подготвях предварително, преди първата среща с всеки чужденец. И на този старец с изкуствена усмивка щях да му дам същите отговори. Щях да спомена за република и революции, да му разкажа, че жените в Турция получават правото да избират и да бъдат избирани преди жените в доста европейски страни, че около 40 процента от преподавателите в университетите са жени. После щях да продължа с думи от рода на това, че в тази страна повече от половин век не се носи фес, че мъжете не се женят за четири жени, че турците не са араби, че в Истанбул няма пустини и камили, че зимно време всички мръзнем от студ…
Разбира се, че ще премълча някои истини, като например, че въпреки всички законови права много жени са обект на насилие, че приютите за такива жертви са претъпкани, че в източната част на страната екзекутират млади момичета с решение на семейния съвет. Да говоря за тези неща, наранява националната ми гордост. А и те не са цялата истина, а само част от нея.
Най-важната част от работата ми е да обясня всичко това на чуждестранни”
― Zülfü Livaneli