John Steinbeck > Quotes > Quote > Maria liked it
“Наскоро единадесетгодишният ми син ме запита с тона на търпеливо страдащ човек:
- Колко години още трябва да ходя на училище?
- Петнадесетина - рекох.
- Боже мили - изстена. - Ама наистина ли трябва?
- Боя се, че да. Голям ужас е. Няма какво да те лъжа. Но друго ще ти кажа: ако имаш много голям късмет, ще си намериш учител, а това е нещо прекрасно.
- Ти намирал ли си?
- Трима - отвърнах.
…
Стигнал съм до извода, че великият учител е всъщност един велик човек на изкуството, затова и те са такава рядкост, каквато са великите хора в изкуството. А тяхното е може би най-великото от всички изкуства, тъй като работят с човешкия ум и дух.
Моите трима притежаваха следните общи качества: и тримата обичаха работата си. И тримата не те поучаваха, а катализираха у теб едно изгарящо желание да учиш. Под тяхно влияние хоризонтите се разширяваха неимоверно, страхът изчезваше, а неузнаваемото се превръщаше в опознаваемо. Но най-важното бе, че онова опасно нещо, истината, ставаше нещо красиво и изключително скъпоценно.
Тук ще ви разкажа само за първата ми учителка, понеже в допълнение към всичко останало, тя ме запозна с откривателството.
Докарваше ни до спорове с викове и размахване на томове. Часовете ѝ бяха най-шумните в училището, но тя сякаш не го забелязваше. Редовно се отплесвахме от темата, било то геометрия или хоровото рецитиране на наизустените биологични
типове. Разсъжденията ни обхващаха целия свят. Такова любопитство посади в душите ни, че идвахме с факти и истини, които кътахме в шепите си като уловени светулки.
Уволниха я, вероятно напълно заслужено, за това, че не беше успяла да ни предаде основите. Това са неща, които задължително се учат. Но успя да остави у нас страст към чисто опознаваемия свят, а лично у мен - едно любопитство, което и за миг не ме е напускало оттогава. Не можех да реша и най-простите аритметични задачи, но благодарение на нея усетих колко абстрактната математика наподобява музиката. И когато я махнаха, всички бяхме обзети от мъка, но светлината не угасна. Остави върху ни подписа си - творчеството на учителя, който пише в съзнанията.”
― America and Americans and Selected Nonfiction
- Колко години още трябва да ходя на училище?
- Петнадесетина - рекох.
- Боже мили - изстена. - Ама наистина ли трябва?
- Боя се, че да. Голям ужас е. Няма какво да те лъжа. Но друго ще ти кажа: ако имаш много голям късмет, ще си намериш учител, а това е нещо прекрасно.
- Ти намирал ли си?
- Трима - отвърнах.
…
Стигнал съм до извода, че великият учител е всъщност един велик човек на изкуството, затова и те са такава рядкост, каквато са великите хора в изкуството. А тяхното е може би най-великото от всички изкуства, тъй като работят с човешкия ум и дух.
Моите трима притежаваха следните общи качества: и тримата обичаха работата си. И тримата не те поучаваха, а катализираха у теб едно изгарящо желание да учиш. Под тяхно влияние хоризонтите се разширяваха неимоверно, страхът изчезваше, а неузнаваемото се превръщаше в опознаваемо. Но най-важното бе, че онова опасно нещо, истината, ставаше нещо красиво и изключително скъпоценно.
Тук ще ви разкажа само за първата ми учителка, понеже в допълнение към всичко останало, тя ме запозна с откривателството.
Докарваше ни до спорове с викове и размахване на томове. Часовете ѝ бяха най-шумните в училището, но тя сякаш не го забелязваше. Редовно се отплесвахме от темата, било то геометрия или хоровото рецитиране на наизустените биологични
типове. Разсъжденията ни обхващаха целия свят. Такова любопитство посади в душите ни, че идвахме с факти и истини, които кътахме в шепите си като уловени светулки.
Уволниха я, вероятно напълно заслужено, за това, че не беше успяла да ни предаде основите. Това са неща, които задължително се учат. Но успя да остави у нас страст към чисто опознаваемия свят, а лично у мен - едно любопитство, което и за миг не ме е напускало оттогава. Не можех да реша и най-простите аритметични задачи, но благодарение на нея усетих колко абстрактната математика наподобява музиката. И когато я махнаха, всички бяхме обзети от мъка, но светлината не угасна. Остави върху ни подписа си - творчеството на учителя, който пише в съзнанията.”
― America and Americans and Selected Nonfiction
No comments have been added yet.
