Михаил Вешим > Quotes > Quote > Svetlana liked it

“Докато Стефанов гледаше телевизия, разположен господарски на дивана, Кремъл падна.

Падна не заради грешки на руското държавно ръководство, което е безгрешно. А поради несръчността на Гинка, жена му, която бършеше прах от рафтовете на бюфета в хола.
Настолният часовник, макет на Кремъл, изработен от червеникав метал, тупна от рафта точно върху пантофа ѝ:
– Ох! – извика Гинка. – Пръстът ми!…
Тя сви ударения крак и закуцука на здравия, кривейки се като патица.
„И фигурата й патешка – помисли си Стефанов, като я погледна – късокрака и масивна в задницата, – и акълът й патешки – хич го няма!“
– Счупи ли го? – стана енергично от дивана, доста пъргаво за стоте си килограма. Енергично се и наведе, въпреки възглавницата на корема, която обикновено му пречеше да си връзва обувките.
Часовникът изобщо не бе пострадал, бе изработен яко и по руски – направо „сделан“ от твърд метал, способен да издържи бомбено нападение. Механизмът продължаваше да цъка и да отчита московското време, един час напред от нашето, времето, по което Стефан Стефанов се бе ръководил цял живот като русофил и руски възпитаник. Като всеки механизъм с марката „сделано“ и този имаше своя характерна особеност. Особеното при Кремълския часовник беше, че на всеки час изоставаше с пет минути. Но домакинът бе свикнал с това и щом го погледнеше за точно време, винаги прибавяше наум пет, десет или петнайсет минути. Така бе винаги в час с московското време.
– Що не внимаваш! Ще изпочупиш експонатите!
Той погледна с любов към Кремъл.
– Наполеон не можа да го разруши, Хитлер не можа, Горбачов и той не успя, ама ти ще го потрошиш!

И като влезе в ролята на началник, какъвто си бе до момента на пенсионирането си, той издаде заповед:
– Считано от днес ти се забранява да бършеш праха от музейната сбирка! Заповедта е окончателна и не подлежи на обжалване! Свободна си!
Съпругата Гинка го погледна виновно, обърна се кръгом и се оттегли от хола, накуцвайки:
– Нищо ти няма! – рече той зад гърба ѝ. – Пръстът ще се оправи, ами ако счупим Кремъл?… Тогава какво?
Стефанов погали нежно любимия предмет, избърса го с ръкав и го постави на мястото му сред експонатите на музейната сбирка. ”
― Михаил Вешим, Руският съсед