П

“Море от непрогледна тъмнина -
ни огън, ни прозорец, ни звезда
и само вик на птица като фар.”
― Блага Димитрова, Заклета

“ Mислено за някаква частица от секундата ме целуваш в спомена. Устни с дъх и вкус на първи череши. Но тогава едва ли си долавял тоя вкус и дъх на младост. Сега започваш да го търсиш и прибавяш към спомена. Може би спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Тя е родена да обича и да бъде обичана! Но ще срещне ли любов по мярка за себе си? Или все нещо няма да й достига, нещо мъничко, което е всичко?”
― Блага Димитрова, Лавина

“Няма по-деформираща тежест на земята от женската участ, когато жената е принудена да върши с не любим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си