Рени Базарска

“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”
― Blaga Dimitrova

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току-що изпитаното. Измачкани чаршафи. Преплетени до неразличимост тела. Учестено дишане. Лица, които се разминават. Затворени очи. Нищо. В паметта остават не суматохи, а думи, поглед, израз на лицето. Нужно е отдалечаване и избистряне, за да възникне това чудо - споменът. Компактният миг на близостта е антиспоменен. Сляпо настояще.”
― Blaga Dimitrova, Лице

“В кратките и безкрайно дълги мигове, докато водим отчаяна борба за дихание, всеки един от нас изживява и преоценява най-важните епизоди от живота си, пропуснати възможности, грешките, непоправимото.
В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на човека, обречен на смърт.
Паметта изведнаж се превръща във въображение.
С компактна скорост искаме да наваксаме всичко онова, което ни е предстояло занапред и ни е отнето.”
― Blaga Dimitrova

“Любимото лице не се запомня - макар и да го гледаш часове.
Дали защото се впечатва в тебе така дълбоко, че през теб излиза и се излъчва някъде отвъд?
Или защото, гледайки в него дълго, все искаш в погледа му да откриеш как ти се отразяваш там и търсиш в него собственото си лице?”
― Blaga Dimitrova, Лавина