Анна Мария

“Пролетта цяла седмица топуркаше през гората, помъкнала дъждовна вода в съдран чувал, и цяла седмица от чувала ту прекапваше, ту преваляваше, ту от някоя дупка се изливаше същински порой. А поляните пиеха дъжда капка по капка ...”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“А Слънцето, понеже наближавало пладне, стиснало едно дъждовно облаче в шепите си, измило си ръцете, после ги избърсало в друг облак, пухкав, като хавлиена кърпа ...”
― Петя Караколева, Ох Зъбчо

“... дотърчалата пролет копираше белия люляк и надничаше под индигото да види дали се е получил лилав люляк.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Като видя какво ги чака, Свраката усети, че е близо до неописуемия ужас, и не щеш ли, някакво странно същество се покатери на рогозката и седна близо до нея.
- Нещо за писане имаш ли? - попита недружелюбно то и самó си отговори: - Нямаш.Много добре, защото аз съм неописуемият ужас и ако започнеш да ме описваш няма да е прилично, нали? А сега да те обхвана ...”
― Петя Караколева, Най-златното злато