Анна Мария

“... дотърчалата пролет копираше белия люляк и надничаше под индигото да види дали се е получил лилав люляк.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Кокошката излезе на двора да чака Петльо.
Чака час, чака два, Петльо го нямаше. Само вятърът дойде в късния следобед, яхнал оранжев кон, който почти не се виждаше в оранжевата светлина на залеза.
- Подръж малко коня, докато подремна в шубрака - помоли я вятърът.
Кокошката пое юздата и тъкмо тогава пристигна Петльо и взе да се пляска с криле по главата.
- Ще изкукуригам! Вятърничави коне ще ми укротява! Амазонка ще ми се пише! Кокошка!”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Едничка будната нощ мажеше черно масло по нарязаните от черчевето квадратни филии на прозореца.”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Високо над него зората наля в розова чаша малко от тъмното на отиващата си нощ и малко от светлото на идващия ден, разбърка ги, та се получи свеж предутринен здрач и го изля върху гората.”
― Петя Караколева, Най-златното злато