Мария Николова

“Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.”
― Иво Сиромахов, Очила

“Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.”
― Иво Сиромахов, Очила

“В какъв грозен свят сме пратили това дете.
Цял живот ли ще отговаря на глупави въпроси?
Що за простотия е това: Колко обичаш някого?
Колко! Колко! Колко! Колко!
Мозъците ни до такава степен са промити от метри, секунди, килограми, литри, щото почваме да си мислим, че и любовта можем да измерим.
Затова и децата ни вдигат ръце от нас. Защото постоянно ги изправяме до стената и ги разстрелваме с тъпите си въпроси : Горе ръцете! Как се казваш? Кого обичаш? Колко?
из "Зимна ябълка”
― Иво Сиромахов, Очила

“В този момент разбрах, че от мен си е отишло нещо, което никога повече няма да се върне.”
― Иво Сиромахов, Очила