Скучна книга. Без фикция. Без сюжет. Хаотична. Твърде селфиш, ако си послужа със стилистиката на авторката.
Единствените занимателни откъси от детството на писателката са изпълнени с твърде много неоправдана жестокост към едно дете, за да бъдат наистина приятни за четене. А и тоя Тома "Морков" просто трепе рибата. Разказ за реални събития, които се напъват да се превърнат в художествена проза. Може би дневник???
Ами не е интересно да четеш за ежедневието на една жена, която се опитва да разкаже колко е красива в очите на другите, колко е арт, колко е чувствителна, колко е секси.
Повече творчески напъни са нужни, смятам, за да се създаде наистина стойностна Литература. И по-малко претенция, да му се невиди. Претенциозно - от нищо не значещото заглавие до финалните творби с туш и йероглифи (или драсканици), чието основно предназначение изглежда е на финала финално да се убедим колко сме тъпи в неумението си да разшифроваме тези специални символи.
И ако това е "женското писане", както рекламират авторката, не очаквам скоро да имаме истински жени писателки. Жалко!
Единствените занимателни откъси от детството на писателката са изпълнени с твърде много неоправдана жестокост към едно дете, за да бъдат наистина приятни за четене. А и тоя Тома "Морков" просто трепе рибата. Разказ за реални събития, които се напъват да се превърнат в художествена проза. Може би дневник???
Ами не е интересно да четеш за ежедневието на една жена, която се опитва да разкаже колко е красива в очите на другите, колко е арт, колко е чувствителна, колко е секси.
Повече творчески напъни са нужни, смятам, за да се създаде наистина стойностна Литература. И по-малко претенция, да му се невиди. Претенциозно - от нищо не значещото заглавие до финалните творби с туш и йероглифи (или драсканици), чието основно предназначение изглежда е на финала финално да се убедим колко сме тъпи в неумението си да разшифроваме тези специални символи.
И ако това е "женското писане", както рекламират авторката, не очаквам скоро да имаме истински жени писателки. Жалко!