стеф

[Stefan]

Прочетох романа преди около месец. Поинтересувах се за други неща от автора, но явно трябва да търся по библиотеки. А междувременно попаднах на написаното тук. Това, за което говори човекът преди мен, донякъде е вярно. Това с възрастта явно е недоглеждане на редактора, трябва да се по-внимателни. Направих си труда и погледах някои неща за които говориш. Името Иво, който всъщност е Тони, е намесено само веднъж. А Тони никога не е обърквано с Мартин. Ева също не е обърквано със Сузана, тя е колежката й от детския дом. Относно наема и пенсията на пенсионерката - самата тя казва на стр.200 "Искам да ви помоля за извинение, че ви излъгах за всичко, което ви казах, като се видяхме първия път". Относно ДНК пробата пак не си чел внимателно. Не се взимат пръстови отпечатнъци за ДНК от написаното, а от пръстена. На стр. 184 репликата е следната: "Ще оставя пръстена си. От него могат да вземат пръстови отпечатъци за ДНК анализ". Това с плащането е така, както и за есето, тук си бил внимателен при прочита. Но отново бъркаш, защото никъде в романа не пише, че той учи по история.
И последно защо трябва лошия да се променя, като през целия роман ни се подзнасят куп доказатлества за неговата жестокост, която ни срива в края на романа, с това, което разбираме. Няма как този човек да се промени, но виж ако цитирам Вапцаров, може и да може :)Нима не виждаш колко нагли типове има и дело се води срещу тях, а той си се усмихва. За мен всеки акцент, поднесен като характеристика на пресонажите, има смисъл и нищо не е самоцел, както твърдиш. Явно това идеята на автора - да заблуждава. А мисля, че това е добър критери за жанра. А, и още нещо - не разбрах какво толкова невъзможно има в това да се стараеш да бъдеш идеален, нали всеки към това се стреми. Не виждам нищо лошо и неестествено да се опитваш и дори да го постигнеш. Познавам такива хора и шапхка им свалям. Хората са като книгите - всеки има своите силни и слаби места. Но книгата си заслужава. Заради много правдивите моменти и наистина страшните моменти. Аз лично намразих Марио. Съчувствах през цялото време на майката, а имаше и един-два момента, в които лекичко се просълзих. Радвам се, че има такъв роман в родната ни литература. Наистина нещо свежо и приятно за четене. Надявам се няма да се засегнеш, просто хващам някои моменти, които си пропуснал с оглед да намериш само слабите места.