Цитати

[Katerina]

Какво ви е разчувствало, ядосало, развълнувало, възбудило... породило някаква реакция у вас, докато сте чели.

[Katerina]

„Съществува една особено непривлекателна и отчайващо разпространена болест, наречена капаци на очите, която заради цялата мъка, която причинява, трябва да бъде първа в списъка с неотложните задачи на Световната здравна организация. Капаци на очите е болест, при която възприятието бива ограничено от невежество и изкривено от личен интерес.
Капаци на очите се причинява от оптически израстък, който се уголемява, когато мозъкът е по-пасивен от егото. Усложнява се при излагане на политика. При прекарването на една добра идея през филтрите и компресорите на обичайните капаци, тя излиза не само смалена по отношение на сила и стойност, но в новата си догматична форма дава ефекти, противоположни на тези, за които първоначално е била създадена.“
"Натюрморт с кълвач" - Том Робинс

[Nousha]

Тази книга е пълна с цитати, достойни за цитиране, аз имам поне два любими, но притежвам само изданието със стария превод, ще пусна обаче след малко един-два, като се подсетих :)

[Katerina]

И аз изкарах няколко, а това официално е една от най-странните книги, които съм чела. Ако трябва да съм честна ми е първата на Том Робин и очаквах да е точно хумористична, а тя се оказа по-скоро философска. От което само спечелих :).
Иначе за превода - аз четох новото издание, но на някои места превода ми се стори доста странен. Предполагам не е лесно да се превеждат игри на думи :).

[Plamena]

Аз пък сега чета "Стъклените книги на крадците на сънища" - Гордън Далкуист и съм си харесала няколко цитата:
"Не можеш да спечелиш нищо, ако не си готов да го изгубиш - всичко или част." - полк.Аспиш
"в робството си вярвах, че тази любов ще ме освободи" - Роже Баскомб
"Когато няма повече какво да научим, значи сме спрели да живеем." - графиня Лакер-Сфорца

[Ventsislav]

Човек може да мине без много неща, но не и без човек К. Бьорне

[Ventsislav]

"Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук"-Данте Алигиери -Божествена комедия

[Ventsislav]

"Кои селяни светят вечер: Иван Прохоров, Сава Микифоров, Пйотр Петров. Войнишката жена Шустрова, вдовицата, живее в развратно беззаконие със Семион Кислов. Игнат Сверчок се занимава с магии и жена му Мавра е вещица,нощем ходи да дои чуждите крави." -Унтерофицер Пришибеев -Антон Павлович Чехов

[Kalina]

"Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен или не.Можеш да избереш само кой да те нарани"
Съжалявам ако цитатът не е точен, книгата не е в мен в момента, за да проверя.

[Неделина]

Малко е дълго, но мисля, че си заслужава:
" Седнах срещу една двойка. Между мъжа и жената детето бе успяло да си направи малко място и спеше, но се обърна в съня си и под светлината на нощната лампичка видях лицето му. Ах, какво чудесно лице! Тая двойка беше родила нещо като златен плод. Тия дрипи бяха родили това сполучливо съчетание на прелест и изящество. Наведох се над това гладко чело, над тия сладки устни и си казах: ето едно лице на музикант, ето Моцарт като дете, ето едно хубаво обещание на живота. Малките приказни принцове съвсем не бяха по-хубави от него; закриляно, заобиколено с грижи, отглеждано с внимание, какво ли не би могло да стане то! Когато в градините се ражда някоя роза, всички градинаря се вълнуват. Отделят розата от другите, отглеждат розата, пазят я, грижат се за нея. Ала за хората няма никакъв градинар. Тоя Моцарт-дете ще бъде белязан като другите от пресата. Моцарт ще има като най-висша радост гнилата музика на вонящите кафенета с оркестри. Моцарт е осъден.

И аз се върнах в моя вагон. Казвах си: тия хора почти не се измъчват от своята участ. И съвсем не е милосърдието, което пък измъчва мене. Не е въпрос да се разнежва човек от една вечно отворена рана. Ония, които я носят, не я чувствуват. Тук сякаш не отделната личност е ранена, а целият човешки род е ощетен. Аз почти не вярвам в милосърдието. Онова, което ме гнети, е гледището на градинаря. Онова, което ме гнети, съвсем не е тая нищета, в която в края на краищата човек се нагласява тъй добре, както и в мързела. Цели поколения на източните народи живеят в мръсотия и това им е приятно. Онова, което ме гнети, безплатните обеди съвсем не го изцеряват. Онова, което ме гнети, не са нито тия хлътнали гърди, нито тия буци по тялото, нито тая грозота. То е във всеки от тия хора частицата от един убит Моцарт.

Единствен духът, когато дъхне върху глината, може да сътвори човека. "
"Земя на хората" Екзюпери