„Фермата на животните“ на Джордж Оруел е алегория за това как властта може да изроди първоначалните идеи за равенство и справедливост. Макар писана за друг исторически контекст, книгата силно напомня на съвременния български политически модел, свързван с управлението и задкулисното влияние на фигури като Бойко Борисов и Делян Пеевски. Както животните свалят фермера с надежда за по-добър живот, така и българският преход започва с очаквания за демокрация и справедливост. Скоро обаче властта се концентрира в тесен елит. Прасетата в романа се превръщат в нова управляваща класа, която не премахва неравенствата, а ги възпроизвежда – процес, разпознаваем и в българската действителност. Наполеон управлява дистанцирано, чрез страх и посредници, без ясна отговорност. Подобно, в България често се говори за реална власт, упражнявана зад кулисите. Скуийлър, който манипулира истината, намира своя паралел в зависими медии, оправдаващи всяко действие на властта и притъпяващи обществената памет. Най-силният символ остава изречението: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. То отразява усещането за избирателно правосъдие и недосегаеми фигури. Обикновеният човек, подобно на Боксер, работи, търпи и вярва, докато системата го използва и изоставя. Оруел ни напомня, че демокрацията без контрол лесно се превръща във фарс. В този смисъл „Фермата на животните“ звучи като предупреждение и към българското общество: формата може да е демократична, но съдържанието зависи от това кой пише и пренаписва правилата.
Както животните свалят фермера с надежда за по-добър живот, така и българският преход започва с очаквания за демокрация и справедливост. Скоро обаче властта се концентрира в тесен елит. Прасетата в романа се превръщат в нова управляваща класа, която не премахва неравенствата, а ги възпроизвежда – процес, разпознаваем и в българската действителност.
Наполеон управлява дистанцирано, чрез страх и посредници, без ясна отговорност. Подобно, в България често се говори за реална власт, упражнявана зад кулисите. Скуийлър, който манипулира истината, намира своя паралел в зависими медии, оправдаващи всяко действие на властта и притъпяващи обществената памет.
Най-силният символ остава изречението: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. То отразява усещането за избирателно правосъдие и недосегаеми фигури. Обикновеният човек, подобно на Боксер, работи, търпи и вярва, докато системата го използва и изоставя.
Оруел ни напомня, че демокрацията без контрол лесно се превръща във фарс. В този смисъл „Фермата на животните“ звучи като предупреждение и към българското общество: формата може да е демократична, но съдържанието зависи от това кой пише и пренаписва правилата.