Трябва ли литературата да взема назаем похвати и изразни средства от други изкуства, за да се движи напред?

[Vera]

Сфумато, плие, граовка, фалцети, еднооки хора, разтичащи се часовници... Как да ги ползваме за създаване на по-богат, ритмичен и интригуващ текст?