-Хей! -каза вълкът. Той беше голям и страшен, но второто не му личеше толкова. – Какво те води в гората? -Просто минавам – усмихна се малкото момиче, носещо кошница с вино и кекс, което всички по очевидни причини наричаха Червената Шапчица. Сети се колко е важно да внимава да не счупи бутилката и стисна здраво кошницата, преди да уточни: – По път към баба, която е болна. -Тц, тц, тц, тц, горката жена. Дано не е китайския вирус. – завайка се вълкът. -Ами да не те задържам тогава… Нали знаеш, че по пътя през гората, ако и да е по-дълъг, има много хубави цветя? Старата толкова ще се зарадва на един уханен букет. Червената Шапчица кимна, идеята й се стори превъзходна. Вълкът я изчака да се изгуби от поглед, засмя се на наивността й и пое уверено по прекия път, от които я бе отклонил. А той водеше право в къщата на беззащитна болна баба, която той превърна в обяд. Облече дрехите на старата жена и легна да чака десерта – chapeau rouge nature. Не чака дълго. Червената шапчица дойде с огромен букет полски цветя. След кратък разговор, по време на който на вълка му стана жал, че това ще са последните думи на момичето, той я налапа цяла и излезе да дремне на чист въздух. Без да подозира, че ще се събуди с корем пълен с камъни (дори не скъпоценни), който ще го завлече безвъзвратно до дъното.
-Просто минавам – усмихна се малкото момиче, носещо кошница с вино и кекс, което всички по очевидни причини наричаха Червената Шапчица. Сети се колко е важно да внимава да не счупи бутилката и стисна здраво кошницата, преди да уточни: – По път към баба, която е болна.
-Тц, тц, тц, тц, горката жена. Дано не е китайския вирус. – завайка се вълкът. -Ами да не те задържам тогава… Нали знаеш, че по пътя през гората, ако и да е по-дълъг, има много хубави цветя? Старата толкова ще се зарадва на един уханен букет.
Червената Шапчица кимна, идеята й се стори превъзходна. Вълкът я изчака да се изгуби от поглед, засмя се на наивността й и пое уверено по прекия път, от които я бе отклонил. А той водеше право в къщата на беззащитна болна баба, която той превърна в обяд.
Облече дрехите на старата жена и легна да чака десерта – chapeau rouge nature.
Не чака дълго. Червената шапчица дойде с огромен букет полски цветя. След кратък разговор, по време на който на вълка му стана жал, че това ще са последните думи на момичето, той я налапа цяла и излезе да дремне на чист въздух. Без да подозира, че ще се събуди с корем пълен с камъни (дори не скъпоценни), който ще го завлече безвъзвратно до дъното.