Вдъхновено от сборника

[Georgi]

Своеобразен "кавър" на разказа "Да изживееш този град":

Минералната вода до Халите – просяците, които се мият, правят гаргара и се секнат, докато чичковци наливат вода в бутилки от безалкохолно и ги подреждат във вехти платнени торби. Подлезът на Централна гара, където подметките залепват по плочките (не искаш да знаеш защо!), докато очите обхождат разхърляните наоколо мръсни салфетки. Трамвай 22 след Женския пазар – опитваш се да прецениш дали миризмата на лук е по-силна от торбата на дебелата циганка или от устата й; задължително е да си стигал и до последната спирка в Красна поляна, където циганчета слушат на високоговорител кючеци по седалките… Поне веднъж да си бил проклинан от гледачка, на която си отказал да ти гледа на ръка.

Да потърсиш разписанието на автобуса на спирката и да видиш, че не се чете заради залепен стикер „Вековенъ Левски“. Табелка „Ватман“ в трамвая, задължително с изчегъртано „В“, което се чете като „Б“. Да те вали сняг през хармониката на автобус 76.

Рано сутрин

да се подхлъзнеш на

ВЪТРЕШНОСТИ

от пъпеш,

които някой от съседния вход е метнал през балкона си на пътеката.

Целият текст тук: http://bibliotekata.wordpress.com/201...