Bulgaria reads discussion
This topic is about
Stephen King
Книги
>
Защо (не)харесвате Стивън Кинг?
date
newest »
newest »
message 1:
by
Томи
(new)
Oct 08, 2014 11:54AM
Кажете защо харесвате или не харесвате Кинг. Даже и само една книга да сте чели, аз го приемам за валидно мнение, смело сега!
reply
|
flag
Чел съм само "Мъртвата зона" и не мисля да чета повече нещо негово. Останах с впечатление, че той може да измисли страхотна история, която наистина да грабне читателя. Но описанията му (както на околната среда, така и на емоциите на героите) ми се сториха ужасно повърхностни и еднотипни. С две думи - за мен той е сценарист, а не писател.
"Не харесвам Кинг" ми звучи пресилено, но на мен определено не ми допада. Зачитал съм няколко негови книги, без да ги довърша, и това което не ми харесва на мен е стилът му на писане - някак си опростен е, все едно приятел ти разказва история която му се е случила, което не че е лошо просто не успява да ме потопи в атмосферата и събитията които се редят. Все пак понеже съм запознат със сюжета на доста от произведенията и наистина са добри като идея, реших че ще прочета поредицата за Тъмната кула, определяна навсякъде като произведението на живота му. Фен съм на всякакви анти-утопични/постапокалиптични сюжети, първата книга с цялата мистерия и загадъчност, разруха и тъмен главен герой ми хареса. Прочетох и втората - тя вече развали всичко. Раздразнение - през цялото време докато я четях - героя попада в различни непознати ситуации и светове и за 1 абзац вече се е ориентирал, разгадал е всички непознати предмети, постройки...неговия свят може да е пълен със загадки, но чуждите не представляват никаква заплаха, не крият никаква мистерия за него. Имах чувството че гледам някой треторазряден филм който е откраднал по нещо от 10 класики които вече съм гледал и знам какво ще се случи във всяка следваща сцена и как ще завърши това иначе мистериозно приключение. До там спрях и с Тъмната кула, втората книга тотално ми развали удоволствието от първата...не продължих с останалите книги, но в даден момент ще го направя защото първата част определено загатва за нещо вълнуващо което искам да довърша до края.Общо взето не харесвам стилът му на писане, строежа и градацията на книгите. За мистерии/ужаси романите му се движат адски праволинейно. Аз си го обяснявам така - ако беше написано по-въздействащо тази праволинейност нямаше да е проблем, ако действието не беше толкова праволинейно а по-разчупено този стил на писане нямаше да е проблем.
Написал съм какво съм чел от автора и на какво е базирано мнението ми, не съм критик, не го налагам на никого. Не целя да оскърбя ничии вкусове, нито да бъда опровергаван. Казвам го за да не го вземе някой прекалено на сериозно.
Чела съм доста негови неща и не че не го харесвам, обаче като говорим за "майстори на ужаса" - еми за мен, Кинг, не може да се нарече такъв. Като ще е ужас да е ужас. А за сега май само една негов книга беше леко по-страшна и тя е "Гробище за домашни любимци"... а нея съм я чела като бях сигурно на 14-15 години. Разбирам, че той набляга повече на това да нагнети обстановката и да повлияе на психиката на човек, обаче на мен това само не ми стига. Някои от разказите му са много добри, но като цяло предпочитам Ричард Леймън, ако ще говорим за ужас :))
Аз, противно на горните мнения, го харесвам. Вярно, чела съм само "То" и "Гробище за домашни любимци", но смятам в най-скоро време да прочета и още поне 2-3 негови книги, които чакат ред. А какво точно ми харесва в него и защо още с първите страници на "То" успя да ме грабне не мога да обясня.
Кинг е превъзходен разказвач. Куцат му обикновено финалите - историите му са на толкова високо ниво, че е изключително трудно да напишеш още по-страхотен финал.Не обичам хорър, повече харесвам нещата му като "Тъмната кула", но много уважавам Кинг. Именно в психологическия момент е най-силен и ми е странно, че някой може да смята героите му за повърхностни. Неговият ужас е ужасът вътре в самите нас, затова може би не е достатъчно кървав, но пък доста по-страшен, според мен. Като цяло - превъзходен познавач на човешката душа и разказвач.
Много точно се изрази Nousha! В предишния си пост не можах да открия точните думи за да обясня кое точно харесвам в творчеството на Кинг, но след мен го обясниха идеално - въздействието му върху собствените ни страхове. Аз също не обичам кървища и избягвам книги с подобно съдържание.
Много харесвам книгите на Стивън Кинг. Старите неща ги четох като ученичка, напоследък прочетох доста от по-новите, които повече ми допадат. Съгласна съм с мнението на Noushа. Смятам, че героите на Кинг са много внимателно и последователно построени и обожавам психологическия момент в неговите писания - независимо дали говорим за кратък разказ или "романче" от 700-800 страници. Харесва ми, че личи настроението на самия автор при писането - някои истории се разтягат като локуми, други се претупват набързо, на места имам чувството, че просто му е омръзнало от самата история и краят е набързо скалъпен. Пространни описания, дълги отклонения, напрегнати диалози - писателят се съобразява единствено със себе си при писането. Някои истории са леки, повърхностни, но други са тежки, дълбоки и докосващи. Интересното е, че и едните, и другите се четат адски лесно. Не искам да абсолютизирам, смятам за несериозно Стивън Кинг да се нарича "майстора на ужаса" и "Краля", но за мен това е един жесток писател - работлив, интелигентен и верен на себе си. С удоволствие и за удоволствие продължавам да го чета.
харесвам старите му неща.Последно четох Джойленд.Разочарова ме - бавно,предсказуемо и с антипатични герои.някъде на около 1/3 прочетох края - поне да ми остане някакво чувство за завършеност
Прочела съм доста неща от Кинг, от които само две в стил хорър и го намирам за брилянтен разказвач. Дългата разходка, Зеленият път и Долорес Клейборн са книги, написани от истински майстор на словото и са с такава дълбочина, че те поглъщат. Чакам с нетърпение да започна 11/22/63, която ми препоръчаха като най-добрата му книга откъм стилистика досега.
Angel wrote: "Чел съм само "Мъртвата зона" и не мисля да чета повече нещо негово. Останах с впечатление, че той може да измисли страхотна история, която наистина да грабне читателя. Но описанията му (както на ок..."Напълно съм съгласен с това. А когато реши да напише по-дълга книга с по задълбочени герои се получава нещо, като описание на състояния и мисли а не на чувства или на не много пирок спектър от такива.
Nousha wrote: "Кинг е превъзходен разказвач. Куцат му обикновено финалите - историите му са на толкова високо ниво, че е изключително трудно да напишеш още по-страхотен финал.Не обичам хорър, повече харесвам нещ..."
А тези, които от вас харесват Стивън Кинг имате ли база за сравнение? Интересно ми е, някой от вас чел ли е Лъвкрафт или Кунц или някой от другите класически автори на ужаса. Защото ако някой може да изгради атмосфера, това е Лъвкрафт. А Кунц, въпреки че не съм чел много негови неща, много повече съм се страхувал докато чета няго, отколкото Кинг.
Колкото до героите ми се ще да кажа, че не може да не сте забелязали как героите са или много добри или много лоши. Винаги има някой чернокож или с увреждане който има супер сили, винаги лошия е ужасно суздание, което рядко си има предистория, която да обясни защо е станал такъв (което щеше да придаде дълбочина) или е нещо излязло от архаичното зло на света... антагониста е винаги благороден и любящ, най много да има проблем с пиенето (защото Кинг има такъв разбира се). И многоме дразни лично мен това което прави във почти всяка книга! Да намеква че има някаква добра сила, която помага на героите. Някакво световно добро, което понякога и то се намесва. Това вече прави всичко да изглежда като детска приказка.
Освен това всеки път когато някой ми каже че Стивън Кинг познавал най-тъмните кътчета на човешката душа нещо в мен умира.
Чели сме. Мога да ти споделя една смущаваща информация - преводачът на последните излезли неща на Лъвкрафт в България, който обожава творчеството на писателя и поради това така пламенно го популяризира, обожава Кинг и е преводач на голяма част от романите му. Имай предвид, че човекът познава творчеството на двамата в детайли. Така че - разни хора, разни вкусове. Няма нужда от такива драми.
Аз не виждам къде е драмата :) Човека пусна тема, хората изказаха мнение - не е ли в това смисъла. Аз съм напълно съгласна със всичко казано от Томи. Чета и Кинг и Кунц, чела съм и Лъвкрафт и Ричард Матисън и Ричард Леймън и всякакви други хорър автори и мога само да кажа, че едни от най-добрите май май още не са издадени у нас. Няма какво да коментирам повече :)Весел ден на всички!
Щом не намирате драма в това нещо да умира у вас, щом някой каже мнението си за Кинг... и аз няма какво да коментирам повече :)
Ок, да малко преувеличих с реакцията, но не намирам това, което всички казват, че в книгите му го има. Обаче това, че някой работи като преводач, бил той добър или лош (защото аз не съм виждал добър превод на Стивън Кинг до сега), не го прави литературен критик.
Аха. Е, нямам какво повече да кажа :) Със здраве.
Не се плаша лесно и затова може би хорър жанра ми е един от любимите и не отказвам нито на книга, нито на филм :) За книга, която ме е уплашила - "Гробище за домашни любимци", но само защото я прочетох като бях по-малка и за мое голямо учудване - "Кутия с форма на сърце" на синчето на Кинг. Не е кой знае какво книжката - не е и лоша, но явно на всеки различни неща му въздействат, та в тази имаше нещо, след което не ми беше комфортно да си провесвам краката от леглото :D Филм - Sinister, това е един от най-гадните филми, които съм гледала...
и аз бих отговорил на въпроса, защото ми е интересен, но може би друга тема би била по-добра идея
Понеже не съм сигурен дали модераторите имат права да отцепват теми, направо създадох нова тема с по-горния си пост.Джиджи, Марго, може ли и вие да копирате вашите постове там? И да разчистим тази.
ЕДИТ: моите постове ги разчистих оттук. ;)
Взех да си трия коментарите, дето ги преместихме в другата тема и скоропостижно махнах и тоя, дето мястото си му е тука. Та ето го пак:————
Харесвам (много) Кинг основно заради две неща. Едното е прозорливостта му, другото е езикът. На изказ като неговия, небрежарски нахакан, но и поетичен, не съм попадала друг път. Получава се комбинация, която води до мъдри неща, казани красиво и сложни неща, заковани в пет думи и изплюти право куме, та в очи. Тая способност на мен ми въздейства, от когото и да идва, а при него е в излишък.
Освен това идиоматичността на езика му често е разпознаваемо негова. В смисъл, Кинг създава свое, не му стига да пресъздаде наличното. За оригиналите говоря. В превод езика му е успял да го улови (доколкото българският го позволява) Любомир Николов със сигурност. За останалите преводачи нищо не мога да кажа. Твърде отдавна минах на английски и ми се губят (с изключение на един-двама безобразни), докато една от книгите, правени от Любо, я препрочитам по веднъж годишно и на двата езика, та винаги ми е прясна.
Че Кинг е добър разказвач, добър разказвач е, това ме грабна навремето в превод. Даже слабите му романи са увлекателни (я се сещам за три-четири изключения, я не), а когато е докопал идея, която да ме грабне, даже склонността му към БЕЗКРАЙНИ подробности се превръща от дразнение в огромен плюс. Защото всяка дума ми е важна, и то не само заради изказа.
А тези, които от вас харесват Стивън Кинг имате ли база за сравнение?
За имане - имам. Неудобно ми става, като си дам сметка колко ужаси съм изчела и изгледала. (В търсене на някой, който да ми въздейства както Кинг. Като малка оптимистично реших, че това, дето ми харесва в него, е жанрът и макар че в един момент схванах, че не е така, продължавам да си кълва хорър 20+ години вече.)
Та, да, Лъвкрафт действително откъм атмосфера и чуждост равен няма. От всички автори на ужаса, които познавам, да ме уплаши е успял единствено той. Разкошно беше. Всичките ги слага в джоба си, Кинг особено. Като език и изграждане на сцени / герои обаче не може да му стъпи на малкия пръст. За различни видове талант говорим и както Лъвкрафт води с десет обиколки в едно отношение, така Кинг води в друго.
А Кунц, въпреки че не съм чел много негови неща, много повече съм се страхувал докато чета няго, отколкото Кинг.
При Кинг, поне що се отнася до мен, за страх никога не е ставало дума, няма и да стане. (Излъгах. Има един разказ, „Баба“, от който ме втресе, но при тоя производствен обем един разказ е смешно.) Не разбирам как успява някой да се уплаши от писател, който такъв уют ми вдъхва, но ми е ясно, че не е нужно аз да разбирам, за да ги е страх хората. Разстройвала съм се, това той го може. Загуба (всякаква), тревоги и болки (всякакви), носталгия, мъка по детството, приятелство, съзряване, мъдрост - умее да ги пише тия неща и именно тях цял живот търся и у другите автори, но „страшните“ му моменти ме разсмиват още от дете. Все едно малко момченце ги пише. („Бау! Глейте ся там, ЧЕРВЕИ! И черва! И, и, и даже плът капе!“ Ми... хубаво.)
Кунц… До безпаметност ме отегчава, 3 от 5 пъти. Останалите 2 за убиване на време стават, поради което упорствам. Технически обаче дори той е далеч пред Лъвкрафт. Въобще, повечето сравнително талантливи писатели, било на ужаси, било на друго, са по-добри от него във всяко отношение, освен другост и атмосфера - твърде млад е умрял и не е успял да доразвие останалото. Което не променя това, че е бил гениален по своему и никога няма да има аналог. Също както Кинг е гениален по своему и никога няма да има аналог. Това са обективни неща; на кого какво повече му допада вече е субективно (и с изказа е същото, както се вижда от message 3).
Аз да речем между него и Лъвкрафт ако ме накарат да избера, поне месец ще се гърча и накрая ще развея бяло знаме, защото макар че са в един жанр, не виждам нищо общо по между им и ги харесвам по абсолютно различни причини. Все едно да ми се каже, че трябва да реша на праза ли държа повече, или на дюшемето.
Колкото до героите ми се ще да кажа, че не може да не сте забелязали как героите са или много добри или много лоши.
Което и като е вярно, не променя факта, че са написани така, сякаш ги познаваш от години. Това е, което грабва.
Иначе лошите понякога наистина са съвсем лоши, да. Добрите обаче рядко са единствено и само добри, без нюанс. Не, че не се случва, нали, но далеч не е повсеместно.
Винаги има някой чернокож или с увреждане който има супер сили
Не.
антагониста е винаги благороден и любящ, най много да има проблем с пиенето (защото Кинг има такъв разбира се).
Не.
И многоме дразни лично мен това което прави във почти всяка книга! Да намеква че има някаква добра сила, която помага на героите.
Колкото пъти се е случило, и мен ме дразни. „Сблъсък“ примерно отчасти затова едва я търпя, въпреки че повечето му фенове лудеят по нея. Ако обаче ти се струва, че подобни неща Кинг прави „в почти всяка книга“, проблемът е, че си чел твърде малко негови книги. Не, като не те кефи каквото си прочел, не си задължен да се занимаваш с останалото. Но и грандиозно да обобщиш не ти се полага.
винаги лошия е ужасно суздание, което рядко си има предистория, която да обясни защо е станал такъв (което щеше да придаде дълбочина)
Да, така е. В свръхестествения поджанр, за психологическия му хорър не важи това. Но да, по отношение на свръхестествените злодеи (че и в някои други отношения) Кинг е смайващо старомоден и такъв ще си умре. По някои теми има и склонност да опростява, което никак не се връзва с усета му към детайла, да речем, но на̀, прави го. Никой не твърди, че е лишен от недостатъци или че някои от тях не са сериозни.
Освен това всеки път когато някой ми каже че Стивън Кинг познавал най-тъмните кътчета на човешката душа нещо в мен умира.
Е, сега. Това, че ти си решил, че няма да се съгласиш с нещо, дето често ти го повтарят (което повторение не се дължи на цената на фасула в Патагония, все пак), не означава, че то не е вярно.
Добър психолог е. Умее да вижда и да вниква и даже в откровените му бози (има немалко такива сред двадесетте кила книги, дето е написал) се намира по някой бисер, дължащ се именно на усета, за който говори Нуша. Може да е житейски урок, може да е прихванал много добре тоя или оня тип нрав или да е уловил адски точно нещо, дето вече си го преживял. Или не си и след години като го преживееш, се оказва, че навремето те е научил на нещо, което ти е помогнало.
Който го вълнува този елемент от литературата, няма как да не го хване у Кинг. Който не го вълнува, се дразни на недостатъците му. Които, както казах, ги има. При 50+ книги и не-знам-колкостотин разказа (че и при по-малко) всеки ще си е бетонирал схеми и хватчици, които рециклира. Това той го прави и на моменти е очевидно. Както е при Кунц. И при Матисън. И при Кечъм. И при Лъвкрафт. За Леймън да не говорим, той си претака един и същи болен фетиш от три книги в две. Да вземем и за тия хора да се дивим защо на някого харесват…
Обаче това, че някой работи като преводач, бил той добър или лош (защото аз не съм виждал добър превод на Стивън Кинг до сега), не го прави литературен критик.
В случая важното беше това, че човекът има база за сравнение. За разлика от теб и останалите, спрели след първата / третата / петата книга. (Преди да е скокнал някой - това не е нападка, а резюме на каквото сте написали за опита си.) Преводачите, критиците и общите неща между тях са отделен въпрос, но като стана дума - „еди кой все пак не е литературен критик" не е довод. Ако беше, на твоите възражения също може да им се махне презрително с ръка.
