по

[Ян]

„Повече от любов” когато попадна пред погледа ми в социалната мрежа си казах ,че това е поредния любовен роман за влюбени преминали през изпитания завършващ с „Хепи енд”. Докато с плъзгача на мишката прелиствах фейсбука си и „историите и преживяванията” на моите познати се върнах там където зърнах Радослав и книгата му. Щракнах на линка и си попълних формуляра за поръчване на книгата .Не знам защо си я поръчах , при положение, че в къщи имам доста изчетени книги на подобна тематика и вече ми са скучни подобни произведения, а и някак си се чувствам уморен от четене и си обещах да не чета това лято толкова много. И все пак поръчах книгата и той ми я изпрати на следващия ден, с послание на първата страница, което ме замисли и знаех , че то отговаря изцяло на моята същност, сякаш винаги ме е познавал, за да ми го напише. Отворих плика и и издърпах книгата. Първото нещо, което зърнах, когато я държах вече в ръцете си е задната й корица с едни числа от 1 до 9, по-скоро бяха някакви стъпки. Тогава си казах: „Тази книга може би не е за мен, защото не всеки, който чете разни произведения рекламирани като Бестселъри може да вникне в мислите на автора било световно известен или не такъв особено, ако той е по нестандартен и „изчанчен” като мислене, защото не всичко, което се представя за блестящо е по вкуса на всеки.
Дойде петък, последният работен ден от юнската седмицата, след като се прибрах от работа, вечерта си хапнах и позяпах в социалната мрежа-глупавата социална мрежа без, която не мога и всички вие не можете. Все се ровим в телефоните си, в компютрите си. Нещо обаче не ме свърташе на едно място и тогава се сетих, че в чантата ми остана книгата от днес която Радослав ми изпрати.
Бръкнах и я извадих. Боже!!!!- казах си на ум. Пак попадам на задната корица с тия числа от 1 до 9. Второто нещо, което направих е да разлистя книгата (както правя с всички нови книги, които си купя от книжарницата) и да усетя аромата на страниците й. В скоротечното разлистване видях, че са 340. Викам си: „Дано я прочета до края на лятото”. Беше 22:00 часа вечерта, петъчно време, някой се забавляват по заведения, други отмарят пред телевизора с чаша ракийка и салата от тежката им работна седмица. Аз не бях уморен. Дадох „Изход” от фейсбук профила си и грабнах книгата, полегнах на леглото си и започнах да я чета.
При първите 10 страници бях объркан, защото „Повече от любов” не започваше с любов или любовни послания, започваше с Ада, мъчението, стенанието, молитвата и изведнъж попаднах на някаква съвсем различна история на различен герой, после дойде историята на следващия и по следващия герой . Не долавях смисъла на книгата и на всичко разказано до тук, не можех да вържа историите и ситуациите, всички бяха толкова различни, а за любов не се говореше. След страница 50-та, тази книга ме озадачи, промени ме, вместо да заспя, а ставаше полунощ, аз усетих огромна жажда за четене. След тази страница се чувствах просветлен някак си ми ставаше хубаво на очите да четат, а на съзнанието да развива въображението ми. Книгата не е просто книга за любов, тя обединява в себе си живота и съдбите на многото герои, които ще срещнете в нея и интересното е, ако успеете да доловите тънката нишка преминаваща и докосваща всеки герой , ще установите, че всички съдби на хората се свързват и събират, самите хора се срещат в книгата като ситуации , но с е разминават и не могат да се познаят. Съдбите и ежедневието на героите се доближават след всяка страница, която разлиствате. Осъзнавате, че всеки човек в тази книга е човек на другия , много близък и всички са като едно огромно семейство но пръснато като части от пъзел или холограма като всяка част съдържа в себе си цялото. Всеки от тях е с различен социален, професионален статус. Всеки от тях носи в себе си съкровена тайна ,тайна която не смее да изкаже пред другите,защото може би изпитва страх .Всеки герой разбулва страшната истина за себе си или неизживените си мечти само когато остане сам със себе си в своята стая .Книгата до такава степен ме опияни, че в двата почини дни през, които я четях аз заживях в нея.
В „Повече от любов” се сблъсках със старостта, старостта, която живее с онези спомени от младостта, младост при някои от които е била затъмнена , като онова слънчево затъмнение което всеки един от нас е виждал поне един път в живота си, но това затъмнение на човешката душа е друго, може да го зърнете в книгата. Сблъсках се със странните влечения и „ритуали” на героите, сблъсках се със страховете им от смъртта,страхът от изоставяне от половинката, сблъсках се със страхът от отхвърляне от обществото за това,че си различен. Докоснах се до надеждата, която се ражда в хората, за да ги радва и да им носи по-светъл лъч в живота. Докоснах се и до красотата, за която осъзнах, че е като инструментите, които използваме в ежедневието си, когато ги използваме-те се изхабяват, „хората също се изхабяват, а красотата изстива и с времето е безполезна”.
Успях и за малко да прекрача в света на магиите и баенето, онези магии в които „болните „ хора и не чак толкова болните прибягват и вярват, че им има нещо направено и това нещо ги събаря-психически. Всъщност дълбоко вярвам, че магиите не се правят от хора за хора, а от самото им подсъзнание за самите тях. Втълпението , нерешителността и страха от това, че може да сгреши човек, да се изложи през света го правят уязвим, разклащат устоите на ВЯРАТА му и всъщност това са основните инструменти на всяка автомагия ,която човек си прави без да осъзнава и точно това го сриват емоционално. Ако човек е наясно със себе си, вярва във възможностите си и смело рискува и действа разумно, то няма да прибегне към врачки, за да го изчистят от тази му несполука или карма. На страниците на книгата за пореден път се сблъсквах и с онзи екзестенцаилен въпрос, който всеки съзнателен човек си го е задавал не веднъж в житейския си път и всеки поет или автор на книги се опитва да го разбули и той е: „Какъв е смисълът на човешкия живот ? Да ви кажа и аз не знам, но просто се стегнете, ако искате наистина да го разберете. В „Повече от любов” ще усещате и нещо странно, което ще охлажда очите ви, ще усещате една вода, която преминава не просто на страниците на книгата, а през съзнанието ви, онази вода която пречиства, отмива, заличава. Водата на реката, която преминава през задния ви двор на къщата, онази вода, която избива по челото ви като капчици роса всеки път когато сте напрегнати,притеснени ,страхливи и от нещо зависи живота ви, водата, която ври в тенджерата ви на котлона в кухнята, водата която се стича по запотените прозорци през зимата в стаята ви когато дишате в нея . Онази вода, която избива от някоя изгнила тръба положена под земята на вашата улица, квартал, вашия офис или жилище, и онази вода, която излиза от маркуча, който насочват пред тяло ви, когато някой иска да ви изкъпе на шега с нея през лятото, но представете си, че това става през зимата и тя става на скреж по лицето, миглите, косата и сковава тялото ви и то остава безжизнено. Дано не го преживеете това никога в живота си като наказание.
В „Повече от любов” осъзнах, че въображението, прави хората изключителни създания. Стигнах до извода, че то ни липсва когато сме в социалната мрежа, защото в „социалните мрежи и телевизия, информацията е филтрирана, тенденциозна и много често-неточна. Основаната цел е да се създават навици у потребителя, той да бъде анализиран, категоризиран, за да бъде МАНИПУЛИРАН. Социалните мрежи не са надеждно място за нас. Ние гледаме телефоните си докато сме на спирката, докато пътуваме в градския транспорт, между лекциите в обедната почивка, в бара, на опашката в магазина, докато вървим по улицата или сме на маса с приятели. Огромна част от това, което виждаме там, не са същинските ни интереси –това са чужди интереси. Събрали сме се с приятели, за да гледаме в телефона си какво става с другите ни приятели „там”, а когато ги видим на живо точно тях, се интересуваме от приятелите си с които сме били предния ден на живо и с които отново сме си гледали телефоните. ГУБИМ РЕАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ДОКАТО СЕ НАСИЩАМЕ С ВИРТУАЛНО НЕСЛУЧИЛОТО СЕ. Реално през очите ни минава информация, която интересува другите хора. Не успяваме да общуваме пълноценно с хората около себе си, защото си въобразяваме, че качествено може да общуваме в социалните мрежи. Виртуалното ни дава емоция без усилие. Дигиталния свят отнема способността да ФАНТАЗИРАМЕ и да изживяваме случващото се. Дигиталното, което би трябвало да отразява реалността , а в същото време ти я отнема.”
Дълбоко вярвам , че наистина въображението на човек се развива с литературата, с четенето и знам, че хората, които четат днес, са тези, които имат най-развито въображение–утре ще определят посоката, в която ще поеме светът .
Благодаря на Радослав, че за тези два дни ме откъсна от виртуалното и дигиталното пространство, и че ми затвори врата на настоящата ми реалност и отвори тази на подсъзнанието на мислите, която реалността не е за подценяване, защото там ти не може да я видиш, само може да я усетиш и да се пречупиш , да се почувстваш просветлен все едно ти е паднала някаква ябълка на главата и няма значение колко голяма е тази ябълка и дали е червена или сладка , тази ябълка просто отключва в теб онази другата реалност в главите ни за която повечето нас не подозират и не вярват ,че я има , а разчитат само на това, което виждат очите им .