add description and Romanian diacritics

[Gruia]

Please correct the title for ISBN 9739164536:

Jocul cu mărgele de sticlă

And add description:

Cartea este opera fundamentală a lui Hermann Hesse și una dintre cele mai profunde și tulburătoare scrieri ale secolului XX. Redactată de-a lungul a doisprezece ani (1931 — 1942), ea reprezintă o sinteză completă și monumentală a artei și a concepțiilor autorului.

În Provincia Castaliei, cărturarii secolului XXIII practică jocul cu mărgele de sticlă. Complicatul joc este o fuziune a cunoașterii umane, din matematică, muzică, filosofie, științe și arte. Încă din copilărie, Josef Knecht este fascinat de joc și își dedică viața învățării lui. Însă odată ce atinge treapta cea mai înaltă din ierarhia jucătorilor, Knecht se vede pus în fața unor dileme neașteptate care îl poartă în afara lumii închise a Castaliei.

[Empress]

Done

[Gruia]

Cheers!

[Razzakel]

Hi,
Please add description to:
ISBN 1313315298
Опити за еволюция
by Христо Мухтанов

description:

Дебют. От френски (début) – начало. Зараждане. Дума по дума, зараждане на нов вид живот в живота, това е книгата, а дебютната стихосбирка на Христо Мухтанов е така издържана и цялостна, че изглежда сякаш с нейната поява неизбежно възниква въпросът за липсващото звено, свързващо всичко преди книгата с нея самата. Липсва археоптериксът, поставен като патрон на първата корица. Още преди разгръщането на книжото тяло вече ни залива една праистория, вкаменена като света, в който да се развие последващото. И наистина – може дълго да се говори за образа, чрез който избира да ни се яви – чисто визуално – загърналото пластовете на страниците, като че те са тектонични слоеве и точно тектоника, ултразвукова тревога, следобеден преврат на една реалност над друга се обещават и изпълняват лист по лист, натежали от обречеността със стайна температура, също предвещана в заглавието – Опити за еволюция.

Темите, които се засягат и развиват в своите микрогенеалогии, са дълбоки, погребани под скалите на продължително вглъбяване в себе си, което, съчетано с основната причина за дълбочината им – тяхната общочовешка валидност – ни връща като към минала епоха към онази удивителна мисъл за преноса на човечеството и неговите болки във всеки един индивид, подобен по същност на генома. Стиховете биха били невъзможни без концентрираната взрязност в момента, в безличния момент на всеки един миг по протежението на вечния наглед и на усет живот, а тази взряност, това взиране като число, намерило формата на своята замисленост, Христо проявява безкомпромисно и с безкрайното търпение на камъка, готов да обгърне, каквото остане накрая от всичко търсило безнадеждно неясната си съдба.

В тъгата и интериорната меланхолия предметностите и чувствата приемат общ облик вместо друго опрощение, което няма да дойде. „Чопленето на мазилката разранява/ незащитените ми пръсти”. Над света, едновременно с апокалипсиса на неуспеха, заложен като завет, се спуска и една математическа нежност, в която названията са заместени от самопреброяващи се единици. На всичко е даден глас, но всичко мълчи от дълголетно униние, за да притъпи не болката, а звуците на разпада, натрошаването на думи на нещо, което искайки свободата си, не подозира за разрухата на единствения начин да я получи – на парчета, разхвърляни по пригодните им празнини. „Миналото/ не се събира на пръстите”. Напредвайки в стихосбирката, нафорно ни се предлагат текстове, прокъсали своята същност на думи, както листът, върху който са запечатани, би могъл да се разкъса на парчета дори още бял.

Времето е дълъг следобед, в който се чувстваме отпаднали от недошъл, но преминал наблизо сън. Крачката ни е по-малка от крачката на успоредното на нас, сякаш сме родени на различни места, а островните животни са винаги по-дребни от същите животни, развили се на континента – живеем на острова на себе си, плаваме като остров и като целия живот на този остров, през лагуната на тъга до глезените. Нищо не е твърде силно, отмаляването и анемията са покосили и най-фаталните образи, така че днес единствено разстоянието, подобно на кит на брега, достолепно да се разлага, отблъсквайки ни все повече. По този начин в своята „Опити за еволюция” Христо Мухтанов отбягва безпредметното сближаване с тематиките и подходите на масовото съвременно писане, картините, фигурите, които изважда от прахта на най-тихия зимен апартамент не са ярки и привличащи погледа само с цвета си, напротив, тяхната изначална мимикрия, камуфлаж за сливане с нищото, им налага пастеленост на гамите, бледина във визуален аспект, подобно статуята на сфинкс или пирамида, но също по техен пример, отказали се от кича и атракцията, стиховете на Христо позволяват да останеш взрян в тях заради друго, което казва повече, отколкото писъкът на един отровен цвят.

Разбира се колкото и да се говори за една книга, тя не може да бъде обхваната никога изцяло, човек някак е надарен с тази възможност – да създава безкрайното с краен набор от средства – думи или друго – и в своята тленност и книгата като обект, и той преживяват част от онова, за което няма да стигне времето.
Затова накрая просто препоръчвам „Опити за еволюция” (Scribens/АРС, 2017 г.) като изключително силна поетична книга, независимо дали в състоянието ѝ на дебют или в това на зряла и сериозна литература, готова да се вмести сред големите заглавия на съвременната поезия.

Георги Гаврилов

[Empress]

Razakel, please next time start a new topic as this one is associated with a different book.

Few questions.

First, do you have a link to the publisher website as I want to update the cover properly?

Second, can you provide a short description of the book that is not a review. Adding reviews and praises in description is against Goodreads rules?

Third, is there ISBN13 number on the book? Should start with 978, might be on the barcode at the back cover, since the ISBN 1313315298 is not valid (Which seems to be very common for Bulgarian editions)