Ask Иво Сиромахов discussion
Привет.
date
newest »
newest »
Благодаря Ви за хубавите думи!
Те са важни за мен и ме мотивират да продължавам да пиша.
Книгите, които са ме оформили като личност, са много. Едва ли бих могъл да ги изредя всичките. И все пак, в детството ми това бяха "Карлсон, който живее на покрива", "Мечо Пух", по-късно "Островът на съкровищата", "Тайните на черната джунгла", "Рудниците на цар Соломон".
После открих Гогол, Чехов, Шекспир, Михаил Булгаков, Реймънд Чандлър, Труман Капоти, Уди Алън, Саки. Автори, които с удоволствие препрочитам и днес.
Относно хумористичните книги - книгата, която ме е карала да се смея до сълзи и която може би ме запали по хумористичната литература, е "Ясна мъгла" на Марин Крусев. Прочетох я в девети клас и бях изумен как е възможно да се пише толкова смешно.
После открих Уди Алън - "Ако импресионистите бяха зъболекари". Обожавам чувството му за хумор.
После дойде ред на Саки и неговия черен хумор в "Хрътките на съдбата". Забележителен автор!
Като ученик много харесвах (а и продължавам да харесвам) Илф и Петров. "Дванайсетте стола" и "Златният телец" са изключително смешни романи. Опасявам се обаче, че са разбираеми само за човек, който е живял в социализма. Хората, родени след 1990 година едва ли биха ги разбрали.
Те са важни за мен и ме мотивират да продължавам да пиша.
Книгите, които са ме оформили като личност, са много. Едва ли бих могъл да ги изредя всичките. И все пак, в детството ми това бяха "Карлсон, който живее на покрива", "Мечо Пух", по-късно "Островът на съкровищата", "Тайните на черната джунгла", "Рудниците на цар Соломон".
После открих Гогол, Чехов, Шекспир, Михаил Булгаков, Реймънд Чандлър, Труман Капоти, Уди Алън, Саки. Автори, които с удоволствие препрочитам и днес.
Относно хумористичните книги - книгата, която ме е карала да се смея до сълзи и която може би ме запали по хумористичната литература, е "Ясна мъгла" на Марин Крусев. Прочетох я в девети клас и бях изумен как е възможно да се пише толкова смешно.
После открих Уди Алън - "Ако импресионистите бяха зъболекари". Обожавам чувството му за хумор.
После дойде ред на Саки и неговия черен хумор в "Хрътките на съдбата". Забележителен автор!
Като ученик много харесвах (а и продължавам да харесвам) Илф и Петров. "Дванайсетте стола" и "Златният телец" са изключително смешни романи. Опасявам се обаче, че са разбираеми само за човек, който е живял в социализма. Хората, родени след 1990 година едва ли биха ги разбрали.



Искам да споделя колко много ви харесвам като автор - винаги съм се възхищавал на чувството за хумор и остроумието ви. Безценни са.
Бих искал да попитам: кои са книгите, които са допринесли за оформянето ви като личност? И мога ли да помоля да ми препоръчате хумористични книги и като цяло забавна литература?
Поздрави,
г