Ask Иво Сиромахов discussion

56 views
Книги, които не са ви харесали

Comments Showing 1-10 of 10 (10 new)    post a comment »
dateDown arrow    newest »

message 1: by Marina (new)

Marina Balinska (x1f5a4narcissax1f5a4) | 5 comments Има ли книги, които сте почнали да четете, но в крайна сметка сте решили, че не си заслужава да се прочетат до края?


message 2: by Ivo (new)

Ivo Siromahov | 44 comments Mod
Оооо, има стотици такива книги. Понеже съм запален читател, още от първите десетина страници разбирам дали си заслужава да се чете нататък или не.
Критерият ми е много прост - ако ми е интересно, продължавам да чета, ако не ми е интересно - оставям книгата.
Това, че съм оставил една книга непрочетена, изобщо не означава, че тя не си заслужава. Просто не отговаря на моя вкус, на моите очаквания.
Жена ми, например, харесва съвсем различни книги от тези, които харесвам аз. Много рядко вкусовете ни съвпадат (може би само относно Иън Маккюън).
Всяка книга намира различни читатели. и това е прекрасно.


message 3: by Marina (new)

Marina Balinska (x1f5a4narcissax1f5a4) | 5 comments Не се ли чувствате малко гузен след това? Аз лично се чувствам ужасно ако не довърша книгата


message 4: by Ivo (new)

Ivo Siromahov | 44 comments Mod
Защо да се чувствам гузен? Когато си купува книга, читателят сключва договор с писателя. Читателят дава парите си и срещу това очаква да получи удоволствие от четенето. Ако не го получава, има правото по всяко време да "развали договора", тоест да прекъсне четенето и да вземе друга книга.
Същото важи и за филмите, и за театралните постановки. Ако са скучни - не сме длъжни да ги гледаме докрая.

Имах такъв случай преди няколко години - попаднах на много слабо представление на прочут режисьор. Беше ужасна скука и на двайстата минута реших, че е излишно да си губя времето и станах да си ходя. В тоя момент чух два реда зад себе си гласа на режисьора: "Сиромахов, къде си тръгнал?" Почувствах се конфузно, но в края на краищата мое право беше да си тръгна. Не съм виновен, че режисьорът се е провалил. Да се сърди на себе си.


message 5: by Marina (new)

Marina Balinska (x1f5a4narcissax1f5a4) | 5 comments Жалко, че това не важи за задължителната литература в училище. Голяма част от книгите не ми бяха интересни, но смееш ли да не ги прочетеш. Училището май повече ни кара да намразим четенето, отколкото да изпитаме удоволствие от него. Смятате ли, че трябва основна промяна на произведенията, които се изучават? И ако на едно дете не му е интересно това, което чете, трябва ли в крайна сметка да се задължава да го прочете?


message 6: by Ivo (new)

Ivo Siromahov | 44 comments Mod
Смятам, че подходът към литературата в училище е изцяло сбъркан. Какво означава "задължителна" литература? Този термин е отблъскващ. Четенето на книги е удоволствие, то не може да бъде "задължително". И изобщо литературата не трябва да бъде "предмет". Не бива да има оценки. Защото нейната природа е да бъде субективна.

Преди няколко години eдин от синовете ми, който тогава беше шестокласник, беше получил задача да прочете “Под игото” през ваканцията. Човекът е отговорен и съвестно пристъпи към задълженията си. Почна я и след минута ме попита:
- Тате, какво е сомун душманларъ?
Обясних му. След малко ме попита какво е ахиевски читак. Аз пак му обясних. После ме попита какво е геран. За около десет минути младият читател се сблъска с около 40 думички, които отдавна не се употребяват в българския език, повечето от тях – турцизми.
Налагаше се да чете книгата с преводач, който в случая бях аз. Вместо да е удоволствие, четенето се бе превърнало в тегоба. Видях, че няма смисъл от тези напъни и посъветвах сина си да остави “Под игото” и да вземе “Островът на съкровищата”. В погледа му прочетох благодарност.

Преди да са скочили да ме заклеймяват интернет-патриотарите, бързам да заявя, че аз харесвам “Под игото”. Много стегнато трилърче е, има екшън, базирано е на исторически събития и изобщо си е една много приятна романтична история, написана в духа на епохата.
Но езикът е напълно неразбираем за съвременния човек. Не го разбирах и аз, когато бях шестокласник. Спомних си, че по същия начин питах родителите си да ми превеждат архаичните думи.

Няма ли да е много по-добре и за учениците, и за учителите, и за паметта на самия дядо Вазов, ако езикът на романа му бъде осъвременен от грамотен редактор? Ако хекиминът се превърне в доктор, геранът – в кладенец, а пармаклъкът в парапет?

По-примитивно устроените хора смятат, че класиката е нещо, което не бива да се пипа. Но защо тогава англичаните осъвременяват езика на Шекспир, а не оставят пиесите му така, както са си били в оригинал?

Нека в университетите студентите по литература да учат “Под игото” в оригинал. Но за шестокласниците би трябвало да има някаква light-версия. В крайна сметка трябва да си отговорим на въпроса какво искаме – децата ни да обикнат книгата на дядо Вазов, или да се отегчават от нея.

Друг въпрос е, че програмата по литература е изключително идиотски конструирана и учи децата не на литература, а на необоснована омраза към турците и още по-необоснована любов към руснаците.
Това няма нищо общо с литературата, това си е жива пропаганда, която по неизвестни причини е останала в наследство от годините на социализма и никой не ще да я махне от учебниците.

Странен е и подборът на произведенията, включени в учебната програма. Защо от Елин Пелин е избран точно “Андрешко”? Защо от Любен Каравелов “Маминото детенце”?
По необясними причини съвременната литература не присъства в учебниците. Защо не се учи “Мисия Лондон” на Алек Попов? Защо не се учат стиховете на Борис Христов? На Иван Методиев? На Ицо Хазарта? Сигурен съм, че един учебен час посветен на текстове като “Колега” и “Кради, кради” ще предизвика много по-оживени дискусии, вместо да се прозяваме над “Маминото детенце”.

Не сравнявам Хазарта с Любен Каравелов. Тъпо е изобщо да се сравняват автори, защото това са несравними величини. Все едно да сравняваш банциг с круша. И не искам да обидя някого или да хваля другиго. Говоря само за подхода.

А и в крайна сметка литературата е въпрос на вкус. Трябва да се даде на младите хора възможност да откриват своите мисли и преживявания в текстовете. Един ще открие себе си в Яворов, друг ще открие себе си в Алеко, трети ще открие себе си в Илия Троянов. Защо например в училище не се говори за “Хари Потър”, при положение че всички деца го четат и се вълнуват от приключенията му?

Странно е да се говори за национална литература. Да делим литературата на българска и небългарска е доста неинтелигентен подход. Литературата е един общ световен процес, в който държавните граници са невалидни. Книгите могат да бъдат разбрани, само ако се четат в контекст, а не изолирано.

Би било чудесно, ако на литературата не се гледа като на предмет. Тя не е предмет, тя е удоволствие. Четенето би трябвало да е наслада, а не какво е искал да каже авторът, с какви художествени изразни средства и защо е бил склонен да употребява литота.

Синовете ми обикнаха книгите само защото съпругата ми и аз следвахме с интерес вкусовете им и внимателно препоръчвахме заглавия, които смятахме, че ще ги развълнуват. Така децата се влюбиха в “Рудниците на цар Соломон”, “Двайсет хиляди левги под водата”, в “Хобит” и “Хрониките на Нарния”, в романите на Роалд Дал, а по-късно откриха Булгаков, Марк Твен, О, Хенри... Ако бях оставил училището да им открива чудесата на литературата, сега щяха да са двама отегчени младежи, убедени, че книгите са нещо скучно и противно.


message 7: by Marina (new)

Marina Balinska (x1f5a4narcissax1f5a4) | 5 comments Напълно ви подкрепям тук. Да си призная и аз не успях да прочета 'Под Игото'. Изучавахме я в далечния четвърти клас. Аз дори 'иго' не знаех какво означава. До осми клас вече съвсем се бях отказала от книгите и изобщо не исках и да чуя да прочета нещо. Добре , че една учителка ни даваше различни развлекателни романи и възвърна любовта ми към четенето. И аз мисля , че трябва да има клубове по литература в които просто да се обсъждат героите и книгите. Защо според вас не се правят такива полезни промени в образованието?


message 8: by Ivo (last edited Feb 26, 2016 03:07AM) (new)

Ivo Siromahov | 44 comments Mod
Защото са тъпаци.
И учителите и учениците са на мнение, че литературата се преподава архаично, глупаво и неприятно.
Но тъпаците в министерството отказват да променят каквото и да било. Те смятат, че учебната програма трябва да е същата каквато е била преди 40 години, когато самите те са били ученици.

Другата причина е, че издаването на учебници е много сладък бизнес - всяка година там се изливат милиони левове за учебници. Авторите и издателите печелят огромни суми. Те никога не биха допуснали нещо да се промени.

Наскоро се запознах с една забележителна жена. Тя се казва Елена Бояджиева и е училищен библиотекар в строителния техникум в Пловдив. Г-жа Бояджиева се интересува от литературните вкусове на учениците и затова в библиотеката на училището може да намерите романите на Стивън Кинг, на Джон Гришам, на Лий Чайлд… всички онези автори, които съвременните хора четат. И поради тази причина библиотеката на строителния техникум се радва на голяма посещаемост.

Не е вярно, че младите хора не четат. Те четат толкова, колкото и нашето поколение. Само че трябва да им предложиш книги, които ги вълнуват. А в повечето училищни библиотеки от 30 години не е купувана нова книга. По рафтовете им събират прах “Чернишка”, “Митко Палаузов” и “Овчарчето Калитко”.


message 9: by Marina (new)

Marina Balinska (x1f5a4narcissax1f5a4) | 5 comments А какво мислите за цензурирането на книгите както наскоро стана с 'Пипи дългото чорапче '? Дали следващата стъпка не е 'Десет малки афроамериканчета'?


message 10: by Ivo (new)

Ivo Siromahov | 44 comments Mod
Хаха, да.
Голяма простотия е да цензурираш книги.
Който е тръгнал срещу книгите - добро не е видял.


back to top