Ask Иво Сиромахов discussion
:)
date
newest »
newest »
message 1:
by
Кристина
(new)
Feb 25, 2016 03:56AM
коя е любимата ви книга?
reply
|
flag
Много ми е трудно да посоча само една.
Аз съм доста четящ човек, четенето е любимото ми занимание (след секса) и имам много любими книги, които обичам да препрочитам.
Сред любимите ми автори са Уди Алън, Реймънд Чандлър, Хектор Хю Мънро - Саки, Марк Твен, Гогол.
Напоследък чета много автобиографична литература. Бях изключително развълнуван от автобиографията на Андре Агаси "Открито". Даже се просълзих, докато я четях...
Аз съм доста четящ човек, четенето е любимото ми занимание (след секса) и имам много любими книги, които обичам да препрочитам.
Сред любимите ми автори са Уди Алън, Реймънд Чандлър, Хектор Хю Мънро - Саки, Марк Твен, Гогол.
Напоследък чета много автобиографична литература. Бях изключително развълнуван от автобиографията на Андре Агаси "Открито". Даже се просълзих, докато я четях...
Имам още един въпрос който ми е интересен от както прочетох книгата на Слави Трифонов. Всичкото което разказа провокира ли по някакъв начин хора който са споменати и разказано за тях ? И какво ви вдъхнови да пишете книги ?
На първия въпрос - нямам отговор. Не зная дали ги е провокирало, а и не зная дали изобщо са чели книгата. Ако са я прочели - си траят :)
Вторият въпрос е по-интересен. Не ми е било детска мечта да ставам писател. За пръв път излях писмовно душата си в 4-ти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигах до следното: "Цъфна трънка, цъфна вънка, вънка, вънка, цъфна трънка".
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци.
Започнах да се занимавам професионално с писане на 27-годишна възраст. Не съм мислел, че имам някакъв талант, или че това е моето "призвание", както обичат да казват по интервюта писателите, които са се взели насериозно.
При мен беше по-скоро случайно. Започнах да пиша. Хареса ми. Видях, че и на читателите им харесва и това ме окуражи. Пиша книги, за да доставям удоволствие на себе си и на читателите. То е като в любовта - ако на една от двете страни не й е кеф - нищо не се получава.
Вторият въпрос е по-интересен. Не ми е било детска мечта да ставам писател. За пръв път излях писмовно душата си в 4-ти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигах до следното: "Цъфна трънка, цъфна вънка, вънка, вънка, цъфна трънка".
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци.
Започнах да се занимавам професионално с писане на 27-годишна възраст. Не съм мислел, че имам някакъв талант, или че това е моето "призвание", както обичат да казват по интервюта писателите, които са се взели насериозно.
При мен беше по-скоро случайно. Започнах да пиша. Хареса ми. Видях, че и на читателите им харесва и това ме окуражи. Пиша книги, за да доставям удоволствие на себе си и на читателите. То е като в любовта - ако на една от двете страни не й е кеф - нищо не се получава.
Харесва ми по черния ви хумор, но и много хора не го харевсат това влияе ли ви по някакъв начин ? Много хора съм забелязала, че в живота не могат да приемат недоволсвото на по голяма група от хора.. Какво си мислите когато прочетете някой от тези коментари? Мислел ли сте да напишете ваша автобиографична книга?
Да, зная че много хора не харесват текстовете ми, но пък още повече хора ги харесват. Не може да угодиш на всички, а и е не е нужно. Аз си имам своята публика и тя ми е достатъчна (и ми носи добри приходи).
Негативните коментари по мой адрес най-често не са свързани с книгите ми, а са на лична основа. Те са породени от завист или неудовлетвореност, така че не мога да им помогна. Хората не харесват живота си и смятат, че някой друг им е виновен (в случая аз). Тъжна история... Не мога да се дразня от такива хора, изпитвам само съжаление.
За автобиографична книга мисля, че ми е рано. След 20-30 години, живот и здраве, може и да напиша.
Негативните коментари по мой адрес най-често не са свързани с книгите ми, а са на лична основа. Те са породени от завист или неудовлетвореност, така че не мога да им помогна. Хората не харесват живота си и смятат, че някой друг им е виновен (в случая аз). Тъжна история... Не мога да се дразня от такива хора, изпитвам само съжаление.
За автобиографична книга мисля, че ми е рано. След 20-30 години, живот и здраве, може и да напиша.
Книги те ви са найстина много хубави личното ми мнение и се надявам да продължавате в същия дух а ние вашите читатели с радост ще следим всяка ваша творба!
Надявам се и да не спирате! И чакам с нетърпение да обявите кога мислите да ходите по книжарници за раздаване на автографи защото много бих искала на първата ваша книга която съм прочела. :)
Искам да спомена още нещо. Много се радвам че не сте като другите който са си създали име в обществото по един или друг начин и се допирате до читателите ви което ме кара още повече да имам уважение към вас . :)
За мен контактът с читателите е изключително важен.
Да пишеш книга е като да напишеш писмо до хиляди непознати. Но не знаеш какви хора са, как изглеждат, какво ги вълнува...
Затова правя тези срещи по книжарниците. Интересно ми е да се запознавам с читателите си и да научавам как възприемат книгите ми.
Да пишеш книга е като да напишеш писмо до хиляди непознати. Но не знаеш какви хора са, как изглеждат, какво ги вълнува...
Затова правя тези срещи по книжарниците. Интересно ми е да се запознавам с читателите си и да научавам как възприемат книгите ми.
За което голямо уважение към вас. Тези дни ще прочета книгата ви "Любовни истории", но от сега знам, че ще ми хареса. Когато съм чела ваши книги е имало моменто който със сълзи съм се смяла и са ми били помощ тези сълзи от смях надявам се да продължавате все така. А на нас читателите ни е интересно и да се запознаем с истинския Иво Сиромахов и да разкажете нещо за вас и вашия личен живот. На мен поне ми е било много интересно след всеки един ваш пост или книга който съм прочела съм се замисляла какъв е Иво Сиромахов в естествената си среда извън интернет и книгите. :)


