Alexander > Alexander's Quotes

“ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!”
― Петя Дубарова

“Драматургията ми пое по-голямата част от времето, т.като смятам, че тя осъществява някак си по-активна връзка с хората, и в едно време, като нашето, има нужда да се казват нещата публично, в присъствието на много хора - нещо, което крехката поезия, уви, не може да постига. Поезията е самотно дело, самотен акт. Тя се извършва в самота. Според мене и се чете в самота. Тя е дело на нощта, предполагам, че и читателите четат поезия главно нощем. За да няма простаци, да им развалят настроението, вероятно.”
― Иван Радоев

“Километри оставих зад себе си хиляди.
Видях безброй интересни неща.
Срещнах трудности, гибел в очите ме гледаше.
Вино пих, песни пях, на корава земя в дъжд и сняг спях.

Виждах се с хора - сърдечни и весели,
спомени чудни запазих за тях.
Но, повярвай ми, Скъпа,
Ти винаги с мене бе.
И всичко със Теб изживях.”
― Никола Корчев, Стъпки нагоре

“Русия е била строго против Априлското въстание. "Въстание ще има" - твърдели емисарите на руския царизъм - „но само когато това реши Русия." Сигналите за подготовката на въстанието в България в началото на 1876 г. предизвикали истинска тревога всред официалните среди в Петербург и Москва. Взети били мерки да се парират всички действия на организацията. С помощта на руските емисари в Букурещ и на руските служители в посолството в Цариград били заловени и екстрадирани в Русия закупчиците на оръжие и муниции за въстанието. Това е една от причи ните на 20 април 1876 г. българският народ да се вдигне на въстание с кремъклии пушки и негоден барут, продаван скъпо и прескъпо „на черно" от турски спекуланти.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001