“* * *
Сънувах те
със червени обувки,
да не би в кръв да си газила?
И те обсипах
в съня си с целувки,
преди утрото да е полазило.
Поне Господ да ми прости,
ако все пак
си тръгна без време,
а тези шарки
с цветята по роклята ти
да знаеш... че са от мене!”
―
Добромир Славчев,
Храна за върколаци
