Александра Пътова > Александра's Quotes

“Но той се боеше да вдигне глава и да погледне истинската луна на небето. И гледаше онази, която като златна раковина потъваше все по-надълбоко в неговото вътрешно аз, приело формата на очертан от ръба на ведрото воден диск. Защото съкровеното му аз бе най-сетне уловило небесното светило. И то проблясваше като златна пеперуда в мрежата на душата му.
Запита се обаче дали мрежата е достатъчно ситна, за да я задържи. Дали веднъж заловена, пеперудата няма да се измъкне от едрите й дупки и да литне.”
― Юкио Мишима, Spring Snow

“Because you are neither an angel nor a god. I am quite aware that your actions have been prompted by your pure feelings, and I understand perfectly well that, for that very reason, you do not wish to receive money for what you have done. But pure unadultered feelings are dangerous in their own way. It is no easy feat for a flesh-and-blood human being to go on living with such feelings. That is why it is necessary for you to fasten your feelings to the earth – firmly, like attaching an anchor to a balloon. The money is for that. To prevent you from feeling that you can do anything you want as long as it’s the right thing and your feelings are pure.”
― Haruki Murakami, 1Q84

“„Петнайсет минути преди тръгването на влака прозорецът на гишето първо щракна, после проскърца и отвътре чорлава женска глава повика пътниците да си купят билети. Нямаше други пътници, само те четиримата изтеглиха очите си от мръсната мозайка и от струпаните пленнически багажи, върнаха се в реалността, станаха бавно от местата си и се наредиха на опашка. Всеки със своите пари, общите бяха приключени.”
― Иван Станков, Улици и кораби. Gm