“Изпращане на април
Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
А от зимата хлад и безумие тегнат,
жълти мисли, покълнали в страх.
И ми идва да кажа, че живеем ужасно
и ми идва да викам, да събарям живота
или не... (по-добре) да му сложа край!
...Отлетя ли април?!
Някой пише в пробудено утро.
Стих по стих... и се пълни денят!
На април му отива поема.
(Или примка от жилав сезал.)
Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
Тази вечер априлска
ще среже набъбнали вени
на ръце на момиче,
полудяло от стихове тежки.
Миг по миг
чак до сетния час
и... април отлетява.
Няма вечни сезони –
и поетът е смъртен...
И той песента си изпява.”
―
Надежда Радева,
Изпращане на април
