Красимира > Красимира's Quotes

“Ана-Мария-Лусия въздъхна и се опита да не мисли за злочестината на сестра си. Ала нещастията следваха едно след друго, а мизерията ги притискаше. В съседната стая спяха по-малките ѝ братя и сестри – шестгодишната куца Касандра; близначката ѝ Розалинда, която беше бавноразвиваща се; с две години по-малкият Джулио, който все още не беше проговорил; десетгодишният бунтар Емилио, непрекъснато създаващ проблеми в квартала… От снимката на стената я гледаше невръстният Хулианито, починал от малария (или май беше пневмония?), след като се простуди по Коледа предишната година (Коледа в южното полукълбо е през лятото, но той пиеше ледена вода от чешмата, когато беше потен). Единствено петнайсетгодишният Хосе-Луис, който четеше книга в гостната, не страдаше от нищо, не взимаше наркотици, не се биеше с момчета в училище, нямаше нисък успех и дори не беше безнадеждно влюбен в красавицата на класа. Поради всичките тези причини никой не му обръщаше внимание.”
― Красимира Стоева, Лабиринт с разноцветни конци

“Свилен я заведе в малък и уютен ресторант, където вечеряха морски деликатеси с бяло вино и опитаха специалитета на заведението – ягодово парфе. Светлината беше приглушена, свиреше тиха музика, на масата между тях гореше алена свещ. След като приключиха, Мая настоя да плати сметката, а той извади малка кадифена кутийка във формата на сърце.  
– Може да бъде годежен пръстен или просто пръстен – както предпочиташ – каза с усмивка. – Знаеш, че те обичам, но искам заедно да решим кога ще е подходящият момент! 
– Подходящият момент е сега! – отвърна тя. – Задай ми въпрос и отговорът ще бъде „да“! 
– О, супер! Въпросът е: „Ще ми дадеш ли назаем три бона?”
― Красимира Стоева, Седемте живота на Мая