“Да надскочим своето битие. Именно това е отличителната черта на човека, която го води по пътя му през времената – поривът да надхвърли човешкото. Да стигне до онова, голямото и непознатото, което не е отвън, в космоса, а вътре – в човека. Под клепачите. Там се крият тайните, които не сме прозрели. Там създаваме времето, там картината се превръща в песен, песента в роман, а романът пак в картина, до безкрай.”
―
Николай Терзийски,
Звезди под клепачите