“Презираше садистите, понеже за него това бяха неразвити войници. Имали са шанс някога да обучат склонната си към жестокост същност да върши нещо полезно. И да постигнат с това уважение и слава, вместо да се крият като мишки и да мрат като нещо по-жалко и от мишка - заловен мерзавец. В ценностната му система жестокостта беше една от най-висшите заложби, дадена отгоре на избрани, но не се ли дисциплинира, тази заложба се превръща в най-жалката човешка черта. До там може да се стигне по две причини: от глупост и от глупост.”
―
Стефан Кръстев,
Далебор – синът на кладенеца
