Антония > Антония's Quotes

“Стаята се уголеми - смалила съм се от мъка.
Ще остарея без теб.
А така исках с теб.
Така исках с теб, с теб.”
― Antoniya Atanasova

“Празните люлки на нашето детство се поклащат напуснати.”
― Antoniya Atanasova

“Казват, че и в най-мрачните души може да намериш рояк светулки.
Понякога обаче светулката е само една и тя агонизира.”
― Antoniya Atanasova

“Събудих се и единият от нас плачеше със сълзи като малки чисти луни, които се завръщат.
Не бях аз.”
― Antoniya Atanasova

“Свила съм се като хълбок на планина, подпирам страха, че ще си тръгнеш, с пръсти под брадичката си и не зная, че точно сега , ти тръгваш.”
― Antoniya Atanasova

“Крия се в ъгъла, не ме виждаш.
Ти така или иначе не ме виждаш - това е твоят сън, а аз съм посетител.”
― Antoniya Atanasova

“Да си живял толкова години и пак да се намери нещо, което да те разплаче - ето затова плачещите дядовци толкова ме разстройват.”
― Antoniya Atanasova

“-Има неща, които съм скрил зад тази врата. Много са, тежки са, мъчни са. Опасявам се, че някой ден ще я отворя и те ще се изсипят върху мен, смазвайки ме. Не искаш да ме смажат, нали? Не искаш да отварям тази врата, нали?
-Вратата на миналото ли, дядо?
-Пораснал си.”
― Antoniya Atanasova