Blindness in Read a book from each country

Jul 03, 2012 Tsveta rated it it was amazing

Shelves: favourites, hell-of-a-masterpiece, soul-wracking, nobel-prize

Това е една от най-стойностните и тежки книги, които съм чела.
Както беше написал един мой приятел- не бих препоръчала тази книга на всеки, защото не на всеки би му допаднала, а тези, които я оценят може да не са щастливи, че са я прочели.
В книгата са вплетени толкова много неща, че дори не бих посмяла да я рецензирам, просто изразявам възхищението си от този шедьовър и блестящия стил на Сарамаго. Още от първите редове бях силно впечатлена от стила му писане и определено ще прочета каквото мога Това е една от най-стойностните и тежки книги, които съм чела.
Както беше написал един мой приятел- не бих препоръчала тази книга на всеки, защото не на всеки би му допаднала, а тези, които я оценят може да не са щастливи, че са я прочели.
В книгата са вплетени толкова много неща, че дори не бих посмяла да я рецензирам, просто изразявам възхищението си от този шедьовър и блестящия стил на Сарамаго. Още от първите редове бях силно впечатлена от стила му писане и определено ще прочета каквото мога да намеря от него.
Основната история е за обхваналата един неназован град в неназована държава епидемия от бяла слепота. При нея заразените не виждат всичко в черно, както е обичайно, а в бяло.Броят на заразените расте светкавично и правителството предприема спешни мерки и ги отделя под карантина в сграда, която преди е била лудница.
Най-общо книгата може да се раздели според мен на две части: когато са затворени под карантина и когато излизат от там, разбирайки, че всички са ослепели.
Единствения човек, който запазва зрението си е жената на един от главните герои, която ги предвожда.

Желанието за оцеляване

Книгата ме вкара в размисъл за желанието на хората да оцелеят на всяка цена, независимо от обстоятелствата. Няколко месеца по-рано четох “В очакване на варварите” на Кутси и там главният герой (след като влиза в затвора) изтърпява всякакви унижения, загубва и последните остатъци от това, което бихме могли да наречем чест. С което ми стана доста антипатичен. Но тази тема беше доста сериозно разработена и в “Слепота” и започнах да се замислям- нима наистина е такава човешката природа, че нищо от това, което сме защитавали преди това като принципи няма значение, когато нещата се сведат до оцеляването на по-силния.
Всичко в крайна сметка си остава в сферата на разсъжденията, защото е лесно да философстваш, когато живота ти не е застрашен.

Друго характерно за книгата е умишленото избягване на всякакви правила за пунктуация. Пряката реч между различните герои е написана в едно изречение, разделена със запетаи. Особено когато приказват повече от трима става доста объркващо. Също така нито един от героите не е назован по име, с което според мен умишлено е избягнато привързването и симпатизирането към някой персонаж.Първия ослепял, лекаря, жената на лекаря, жената с тъмните очила, възрастния с черната превръзка и персоналиня ми фаворит в тази категория- кучето, облизало сълзите.

Няколко откъса от книгата:

“Ами ако им липсвам, помисли, не се сети, че навън всички са слепи, и живи, трябваше тя самата да ослепее, за да разбере, че човек свиква с всичко, особено когато е престанал да бъде човек.”

“Горкичката, Горките ти родители, горката ти, когато се срещнете, слепи откъм очи и слепи откъм чувства, понеже чувствата, с които сме живели, докато сме били каквито сме били, са били свързани с очите, с които сме се родили, без очи чувствата ствават други, не знаем как, не знаем какви.”

“Обичаш ли съпруга си, Да, както обичам себе си, но ако аз ослепея, ако след като ослепея, престана да бъда тази, която съм била, коя ще бъда тогава, за да продължа да го обичам, и с каква любов, Преди, когато виждахме, също имаше слепи, Малко в сравнение със сега, чевствата в обращение принадлежаха на зрящите, затова слепите чувстваха с чуждите чувства, не като слепци, сега,да, сега се раждат истинските чувства на слепите, а още сме съвсем в началото, засега все още живеем със спомена за онова, което сме чувствали, няма нужда да имаш очи, за да разбереш какъв е животът днес.”

Определено постави пред мен доста теми за размисъл и още доста време ще съм под въздействието на книгата.
...more

5 likes · Like · see review

Jul 09, 2013 Tatiana rated it did not like it · review of another edition

Shelves: did-not-finish, espanol

Because, apparently, a husband is entitled to have sex with a much younger female, because "poor guy," and a dutiful wife will accept that as just another part of life. Plus the other awful gross stuff.

The premise and the beginning were super interesting, but jesus did that go downhill quickly. ...more

1 like · Like · see review

Feb 04, 2014 Sarah Abanamy rated it really liked it · review of another edition

أول ماشعرت به عند الانتهاء من قراءة (العمى) هو الرغبة بقراءة كتاب بسيط، ملئ بالجمال والتفاؤل. ربما لكم الكوابيس التي لاتنتهي، إضافة للأخبار التي نسمعها يومياً، حتى ماعدنا نستشعر الفرح. انتابتني ولأكثر من مرة الرغبة في التوقف عن القراءة لفظاعة تفاصيلها خاصة حين تم حبسهم، لكن بلا جدوى. هذه الرواية تشدنا كقراء لها حتى نظن في مواقع عدة بأننا الضحايا القادمون "للمرض الأبيض"... الطبيعة البشرية تتجلى في كامل قسوتها وفي كامل عطفها في شخصيات الرواية، فتارة نشعر باليأس وتارة يعود الأمل. رمزية العمى والإبص ...more

Like · see review