Една от най-любимите ми и най-страховитите истории на Краля, която разгръща многообразие от теми като отношенията в семейството, дали да сме до болка искрени с децата си, за да ги предпазим, или да им спестим болката. Какво сме готови да направим, за да предпазим близките си от страдание и какво би направил един родител от любов към децата си... При все че истинският ужас се разкрива едва към финала на историята, читателят е търпеливо подготвян, че нещо предстои. Това усещане е непрекъснато подклаждано от автора като множество решения на главния герой, всяко от които отключва следващо, докато накрая Луис е толкова изгубен в ситуацията, че онова, което прави, изглежда като единствения възможен изход. За мен основният смисъл е, че един родител е готов на всякакви безумия, за да предпази детето си и да го запази до себе си. И макар това, което извършва, да е ужасяващо, за мен най-големият ужас в книгата, моментът, който най-много ме стягаше за гърлото, беше онази безнадеждност на случващото се. В онзи момент Кинг не ни подготвя, защото една подготовка може би няма да има онзи шокиращ ефект от сцената с погребението. Всички подробности, всеки описан детайл, всяка мисъл, която героите имат в онзи момент, допринасят за трагичния образ на загубата и са мотив за развоя на събитията. Чела съм я отдавна, сега си я припомних в Сторител. Всяка книга на Кинг е истинско удоволствие за сетивата на читателя. По принцип не харесвам тягостни описания или прекомерно излишна информация, но съм забелязала, че при Кинг нищо не е случайно и всичко допринася за пълнотата на образите и историята. Може би това е единственият автор, чиито безкрайни понякога отклонения обожавам.
При все че истинският ужас се разкрива едва към финала на историята, читателят е търпеливо подготвян, че нещо предстои. Това усещане е непрекъснато подклаждано от автора като множество решения на главния герой, всяко от които отключва следващо, докато накрая Луис е толкова изгубен в ситуацията, че онова, което прави, изглежда като единствения възможен изход. За мен основният смисъл е, че един родител е готов на всякакви безумия, за да предпази детето си и да го запази до себе си. И макар това, което извършва, да е ужасяващо, за мен най-големият ужас в книгата, моментът, който най-много ме стягаше за гърлото, беше онази безнадеждност на случващото се. В онзи момент Кинг не ни подготвя, защото една подготовка може би няма да има онзи шокиращ ефект от сцената с погребението. Всички подробности, всеки описан детайл, всяка мисъл, която героите имат в онзи момент, допринасят за трагичния образ на загубата и са мотив за развоя на събитията. Чела съм я отдавна, сега си я припомних в Сторител. Всяка книга на Кинг е истинско удоволствие за сетивата на читателя. По принцип не харесвам тягостни описания или прекомерно излишна информация, но съм забелязала, че при Кинг нищо не е случайно и всичко допринася за пълнотата на образите и историята. Може би това е единственият автор, чиито безкрайни понякога отклонения обожавам.