Julia’s review of Аз, грешният Иван > Likes and Comments

Изнасилването и на мен ми дойде много зловещо. :(

А моят адаш е... специален случай. Той се вихри като главен герой в първата книга, „Всичкият блясък на Злото“ – и там се вижда откъде идва и накъде върви. (! Не го казвам като подкана някой да чете „Всичкият блясък“. В никакъв случай. Просто като припомняне, че всеки си има генезис.)

Но... не ти ли харесаха поне сцените между децата Ован и Яна, в първа глава?

Може би имате предвид съвременна българска Литература? Вярвам и сред нея има стойностни четива. Иначе бих Ви препоръчал да потърсите писанията на Георги Марков. Задочните репортажи, или малко познатите му романи - Жените на Варшава, Портрет на моя двойник, или Мъже. Също така можете да обърнете внимание на творбите на Павел Вежинов - Бариерата, Нощем с Белите коне, Везни. Изобщо у нас също е имало и ще има писатели, които създават с Ум и със Сърце.

Аз бих добавил – на прима виста и далеч неизчерпателно – Величка Настрадинова и Елена Павлова.

Но, честно да си кажа, на мен най-близо до сърцето ми остава явлението „Светлини сред сенките“. :) Живецът и желанието за градивност на тези растящи човеци, струва ми се, още нямат равни в цялата ни литература.