Steven Davis > Quotes

“Благодарение на съгласуваността и професионалисма си Led Zeppelin се радват на невиждан триумф, докато велики групи като Cream се разпадат, защото членовете им не могат да се понасят помежду си. През същата година The Beatles прекратяват съществуването си, а The Rolling Stones са заменили Брайън Джоунс, който малко по-късно умира в басейна на къщата си. Led Zeppelin обаче сякаш успяват да избегнат самодоволния егоцентризъм на останалите поп звезди. Те са способни на трезва самооценка и си поставят дългосрочни цели, които ги карат да вървят напред. Като отказват да се появяват по телевизията и да стрелят на сигурно с хит сингли, музикантите успяват да се преборят с установените норми, които по принцип изглеждат невъзможни за заобикаляне. И четиримата са напълно различни един от друг, но нещо тайнствено и мистериозно ги държи заедно. Докато Пейдж и Джоунс са професионални и цинични лондонски студийни наемници, Робърт и Бонзо са наивни провинциалисти, които се занимават с музика по-скоро от любов, отколкото за пари. Пейдж и Джоунс се държат като самовглъбени единаци, а Робърт и Бонзо са достъпни и открити. Пейдж и Джоунс са търпеливи, със сухо чувство за хумор и винаги се контролират. Плант и Бонъм пък са шумни, забавни и се оставят да бъдат манипулирани от останалите двама и от Питър Грант."

"Led Zeppelin:
Чукът на боговете”
― Steven Davis, Protecting Rights and Freedoms: Essays on the Charter's Place in Canada's Political, Legal, and Intellectual Life